Настъпва пикът на метеорния поток Персеиди – чудното зрелище на звездния дъжд с плътност до около 80 метеора на час може да се наблюдава тази вечер, в нощта на 12 срещу 13 август.
Персеидите са много широк метеорен поток и затова могат да се наблюдават повече от месец – от средата на юли до 24 август, коментират астрономи.
За да не попречат градските светлини – този враг номер едно на астрономите – наблюденията ви на звездния дъжд, ще се наложи да излезете извън градовете.
Тази година има и един допълнителен фактор, който може да попречи на зрелището, и това е пълнолунието. В нощта на 10 срещу 11 август кръглата луна съвпадна с най-близката до Земята точка от лунната орбита – т.нар. перигей, и по време на пика на Персеидите тя все още ще е доста ярка.
Звездният дъжд ще се усилва, след това постепенно ще започне да намалява. Апогеят му ще около 20:00 часа тази вечер.
Всяка отделна „звезда“ в Персеидите е частица с размер на песъчинка, която някога е била част от опашката на кометата Суифт-Тътъл, посещаваща вътрешността на нашата Слънчева система на всеки 135 години.
„Най-интересно е да се наблюдават Персеидите близо до пика – смята Сергей Масликов, директор на новосибирския планатариум. – Според прогнозите на специалистите тази година плътността на потока Персеиди в пика ще бъде до 80 метеора в час. Затова в нощта на 12 срещу 13 август има смисъл хората да се съберат, да излязат от градовете и да наблюдават потока, като си намислят желания.“
Що е то Персеиди?
Най-първото споменаване на Персеидите датира от 36 г. от н.е. в китайските летописи. По същност „звездите“ от августовския звездопад са метеориди. В тази класификация попадат всички небесни тела, по-големи от междупланетния прах, но по-малки от метеорити. Метеоридът, попадайки в атмосферата, става метеор и на огромна скорост (над 150 км/ч) изгаря в атмосферата с ярка светлина, възприемана от жителите на Земята като падаща звезда.
Персеидите могат да се наблюдават от всяка точка на планетата, но в Северното полукълбо те са по-ярки. Понякога се фиксират до 500 метеора на час. Персеидите също така по-често от другите метеорни потоци пораждат болиди – големи падащи „звезди“, способни да демонстрират яркост, по-висока от тази на Венера.
За последен път кометата майка на Персеидите е посещавала околослънчевото пространство през 1992 година, а следващия път ще се появи чак през 2126 г. Предстоящата ѝ визита обаче според астрофизиците ще бъда доста опасна за Земята – кометата ще премине на разстояние само 0,15 астрономически единици от нашата планета (22,5 млн. км, тъй като разстоянието между Слънцето и Земята е около 150 млн. км).
Специалистите се опасяват, че ако кометата за повече от сто години от своето пътешествие се сблъска макар с неголям астероид, резултат от изменението на траекторията може да стане сблъсък на опашатата звезда със Земята. Силата на възможен взрив се оценява на 100 мегатона тротилов еквивалент.
Защо „Персеиди“?
Персеидите са наречени така, тъй като от Земята изглежда, че източникът на звездния дъжд се намира в съзвездие Персей. И все пак реално метеорите нямат никакво отношение към това съзвездие.
Но ако човек е способен да открие на небето съзвездие Персей, той няма да губи време за оглеждане на цялото небе в търсене на звездопада, а веднага ще пристъпи към съзерцание и наслаждение.
