В началото на 2013 годна много водещи обсерватории в света притаиха дъх в проследяване на малки небесни тела, намиращи се в плоскостта на земната орбита. Но от какво беше предизвикан интересът към парче скала с диаметър няколкостотин метра? Оказва се, че от неговото поведение зависи по-нататъшната съдба на човечеството…
Сензационно откритие
В края на 2004 година астрономите Дейвид Толен и Рой Тъкър от аризонската обсерватория Кит Пийк открили нов астероид, получил обозначението 2004 MN4. Но след няколко месеца компютърни изчисления започнали да го наричат Апофис – в чест на демоничния персонаж от сериала „Старгейт”. На 19 юли 2005 г. това име станало официално и завинаги свързало образа на астероида с митичен демон – огромната змия Апофис. Според древноегипетската митология този бог разрушител обитава подземното царство и всяка нощ се опитва да унищожи светлоликия Ра (Слънцето).
Изборът на името не е случаен, тъй като моделирането на траекторията на астероида показало, че тя може да премине в опасна близост от орбитата на нашата планета. Първото опасно сближаване със Земята се очаква на 13 април 2029 г., когато Апофис ще се приближи на 37 000 километра до земната повърхност. Сблъсък е малко вероятен. Но при следващото сближаване, през 2036 г., тази вероятност нараства.
Причини за катастрофите
Много учени смятат, че именно среща с астероиди е била причина на всички биологични катастрофи, случили се на Земята в древността. Какво би се случило, ако на планетата падне огромен астероид? Преди всичко ще се образува кратер с диаметър стотици и дълбочина десетки метри. В атмосферата ще бъдат изхвърлени десетки хиляди кубически километра отломки породи. При попадане във вода астероидът би предизвикал стометрови цунами, които ще се разпространят на хиляди километри. Като следствие от удара би възникнало земетресение, а прахта и пепелта, повдигнати в горните слоеве на атмосферата, ще предизвикат настъпването на „изкуствена зима”.
Според днешните представи основната особеност на всички главни биологични катастрофи се заключава в относително бързото им протичане. Гибелта на много видове е настъпвала за много кратко по геоложките разбирания време. На какво са приписвани биологичните катастрофи, случили се преди милиони години – на космически сблъсъци или на серийно изригване на вулкани?
Най-голям интерес сред учените предизвикало изследване на периода на грандиозния пермско-триаски катаклизъм, понякога наричан от палеонтолозите „Велико измиране”. Тогава са загинали около 90% от съществуващите биологични видове, а Земята била засипана със сажди, пепел и дребни останки от метеоритното вещество. Това позволява да се предположи, че пермско-триаската катастрофа е била следствие от падането на огромен астероид на Земята. Но този извод не е безспорен, тъй като приблизително в този период е имало колосално изригване на множество вулкани.
Нещо подобно се е случило и преди 4,5 млн. години, когато последствията на чудовищен взривен процес сложили край на царството на трилобитите, членестоноги обитатели на древната хидросфера. Изминали още 80 млн. години и в края на палеозойския период се разразила следващата глобална биокатастрофа, унищожила царството на рибите и коралите.
След това настанала поредната страшна катастрофа в историята на Земята, случила се преди около 250 млн. години. Очевидно в земната кора се е ударил голям астероид, който е събудил много вулкани и е предизвикал ужасни земетресения и цунами. В резултат небето за няколко хилядолетия се закрило от непроницаема пелена дим и пепел. А когато накрая се прояснило, се оказало, че са оцелели едва някои сравнително малки видове. Мястото на изчезналите в екологичната ниша заели терапсидите – близки до бозайниците същества, които възвестили новата биологична ера, продължила около 20 милиона години. След това нашата планета отново била посетена от страшен космически гост и терапсидите измрели, а на тяхно място дошли динозаврите.
Предвестници на апокалипсиса
Две трети от земната повърхност заемат моретата и океаните, следователно в тях е най-вероятно падането на астероид. Подобен удар ще породи мощно цунами. Повече от половината големи градове в света са разположени по крайбрежията. Вълните, възникнали при падането на астероид в океана, ще пометат бреговете. При своевременно оповестяване хората може да се евакуират.
И днес срещата на Земята с космически скали би била смъртно опасна за флората и фауната на нашата планета, да не говорим за човечеството. Според изчисленията на експертите при съвременната плътност на населението в случай на падане на астероид с диаметър около километър ще загине всеки четвърти жител на планетата.
Най-известен е прословутият астероид, унищожил динозаврите преди около 65 млн. години. С него обикновено се съпоставя 200-километровият кратер на мексиканския полуостров Юкатан, съответстващ на астероид с диаметър 10 километра. А напоследък все по-често може да се чуят и алтернативни съждения за доисторическата гибел на цяло царство бозайници. Например изказват се мнения, че причина за катастрофата е било ядро на комета със средни размери. Тя се е взривила някъде над акваторията на древен океан, а леденият болид е разпръснал над просторите на планетата редица отровни съединения.
Може да се срещнат и съвсем смели идеи, че леденият къс, попаднал на Земята, е донесъл вируси или бактерии, които се оказали смъртоносни за гигантските рептилии. Като слаба утеха служи само това, че подобни събития са се случвали приблизително веднъж на сто милиона години.
Проблемът с космическата заплаха
Остава главният въпрос: ще могат ли астрономите достатъчно точно и своевременно да предсказват метеоритна заплаха? И да я предотвратят. Моделиране на движението на комети, появили се от далечните краища на Слънчевата система, показва, че траекториите им са доста хаотични. Най-често блуждаенето им между газовите гиганти завършва с разпадане под въздействието на гравитацията и падане върху Юпитер, получил поради тази причина името „прахосмукачката на Слънчевата система”.
Около милион астероиди в Слънчевата система се намират в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Повечето тела там се движат по устойчиви кръгови орбити. Съвременната астрономия приписва на Юпитер главната роля в създаването на астероидния пояс, тъй като неговата гравитация не е позволила да се формира още една планета в Слънчевата система. Дълго време господстваше и мнението, че между Юпитер и Марс преди е съществувала още една голяма планета, която по някакви причини се е разрушила.
Добре е да кажем, че в безграничния рояк летящи скали, кръжащи в покрайнините на Слънчевата система, няма стабилност. Вече милиарди години нищо не може да ги задържи на едни и същи орбити, затова е трудно да се предвиди поведението им. Почти всички те са обекти с много неизвестни. Така че заплахата, която представляват те за нас, е напълно реална.
Източник: Тайны ХХ века
