Как човек разбира чуждите емоции? Сигурно по лицето на другия – болка, радост, съжаление, мъка и т.н. се отразяват в нашата мимика. Психолозите, изследващи емоциите, са поканили в своите експерименти актьори, за да изразяват едно или друго чувство, докато учените анализират реакцията на зрителите. Но такива експерименти имат слаба връзка с реалността. В опитите актьорът поставя на лицето си така да се каже изчистена емоция, снимат го, а после изражението му се показва на доброволци. А ако се наблюдава обикновената мимика на обикновен човек? Лицето му за миг ще смени множество изражения, особено в моменти на силно емоционално преживяване.
За да разберат как все пак разбираме чуждите емоции, психолозите от Принстънския университет (САЩ) направили любопитен експеримент. Няколко десетки студенти, разделени на три групи, разглеждали снимки на тенисисти. Те били снимани в момент на победа или загуба и доброволците трябвало да оценят по деветобална скала положителна или отрицателна емоция изразява спортистът (петицата съответствала на неутрално състояние). На едната група били показани цялостни снимки на тенисисти, на друга – само тялото без лицето, а трети разглеждали само лицето.
Както пишат изследователите в сп. Science, тези, които гледали само лицето, по-често от другите грешали в разпознаването на емоциите. Тоест само едното изражение на лицето не е достатъчно, за да се разбере чуждото емоционално състояние. И дори ако към „радостното” тяло била поставена „огорчена” глава (и обратно), участниците повече се ориентирали от езика на тялото, отколкото от мимиката. Когато ги запитали, отговаряли, че повече се ориентират по това дали дланите на спортиста са отворени или свити, отколкото по изражението на неговото лице.
Психолозите експериментирали и с други ситуации, предизвикващи силни емоции – показвали снимки от погребения, снимки на спечелили голяма награда в телевизионно шоу, от поставяне на пиърсинг на носа или обици на ушите и накрая снимки по време на оргазъм. Във всички случаи за адекватно разбиране на чуждите емоции се изисквал езикът на тялото. Любопитно е, че при показването само на лицето доброволците били склонни да оценяват положителните емоции по-негативно, отколкото отрицателните.
На нашето лице за кратко време се сменят множество изражения и мозъкът не е в състояние да направи извод въз основа само на мимиката. За правилното възприемане на чуждите емоции ни е необходима не само мимиката на другия човек, но и неговата поза, жестове и т.н. – това, което се нарича „език на тялото”.
С други думи, ако се затруднявате да разберете емоционалното състояние на човека срещу вас, откъснете поглед от лицето му и погледнете към ръцете или краката му.
Източник: ScienceNOW
