Мощните урагани, които приличат на гигантски бели петна, се появяват на всеки 30 години в атмосферата на Сатурн благодарение на натрупани пари вода в долните ѝ слоеве, които действат като своеобразна тапа, пречеща на освобождаването на енергията във вид на неголеми бури, се казва в статия, публикувана в Nature Geoscience.
Около веднъж на 30 години или един път през Сатурновата година, астрономите наблюдават появата на гигантски урагани на Сатурн. Последният от тях (и шестият в историята на наблюденията) е фиксиран през 2010 година, когато дори астрономи любители успели да видят на диска на планетата гигантско бяло петно с размери 15 000 км.
Сондата „Касини“, работеща на орбита на Сатурн от 2004 година, успяла да проведе серия измервания на „голямото бяло петно“ и да определи неговия състав. Андрю Ингърсъл (Andrew Ingersoll) и колегата му Чен Ли (Cheng Li) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ) анализирали данните, събрани от инструментите на „Касини“ и ги използвали за създаването на компютърен модел на атмосферата на Сатурн.
Виртуалното копие на планетата гигант им помогнало да открият изключително просто и елегантно обяснение на това, как възникват тези бури и защо протичат веднъж на 30 години.
Както се оказало, причина за всичко това била вода, а именно водни пари, струпващи се на границата между горните и долните слоеве на атмосферата на Сатурн. Газовите обвивки на космическия „властелин на пръстените“ са запълнени с леки газове, водород и хелий и в тяхно присъствие водните пари изключително неохотно се издигат в горните слоеве на атмосферата.
В резултат на това възниква своеобразно водно „одеяло“, което пречи на нагрятия поток хелий и прочие леки газове да се изкачват в горните слоеве на атмосферата, и се охлаждат, освобождавайки част от енергията във вид на мълнии, бури и прочие проявления.
Благодарение на появата на тази изолираща прослойка, горните слоеве на атмосферата започват постепенно да се охлаждат и в крайна сметка горещите газове от долната част на атмосферата „пробиват“ одеялото и започват бързо да се изкачват нагоре, пораждайки свръхмощна буря.
Според изчисленията на изследователите подобни бури трябва да се случват веднъж на 60 години във всяко полукълбо на Сатурн и това обяснява защо гигантското бяло петно се появява в неговата атмосфера на всеки 30 години.
Както подчертават учените, подобни необичайни урагани се явяват уникална черта на Сатурн и те не могат да възникнат на други планети гиганти в Слънчевата система поради отсъствието на достатъчно вода на тях. Например газовата обвивка на Юпитер съдържа в себе си по-малко вода от общата ѝ маса, което просто не е достатъчно за образуването на „одеяло“ между долните и горните слоеве на атмосферата.
