Раждането на некропланетологията

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Преди пет години астрономи хванаха самотна бяла звезда-джудже, намираща се на 570 светлинни години от Земята, която поглъща малките си, като гръцкия титан Кронос. Те забелязали, че WD 1145 + 017 се затъмнява с неравна скорост и след по-внимателна проверка разбрали, че звездата поглъща планетите в слънчевата си система чрез процес, наречен срив от приливи и отливи.

Откритието поставя началото на съвсем нова област на науката: Некропланетология. В основата на наименованието е латинизирания гръцки корен некрос, което означава „мъртъв“, „труп“ и „мъртва тъкан“ поставен пред планетологията, изследване на планетите.

Международен екип от изследователи от Уеслианския университет в Кънектикът, Университета на Колорадо, Боулдър и Уоруик университет в САЩ за първи път публикува откритията на уебсайта за предварително отпечатване arXiv през 2015 г. Вече е приет в Астрофизическия журнал за публикация. Те казват, че откритието би могло да ни помогне да разберем как на планетите в различни системи се въздейства от „родителската“ звезда.

Точно преди да се превърне в свръхнова или в черно джудже, умиращата звезда се превръща в бяло джудже. В крайна сметка това чака и нашето Слънце, но не преди около шест милиарда години. Атмосферата на тези звезди обикновено съдържа по-леки елементи като хелий и водород.

Няколко важни подробности привлякоха вниманието на изследователите в откритието. Първо, екипът разбра, че затъмняването се случва многократно, някога от 4,5 до пет часа. Второ, те откриха, че атмосферата на звездата е затрупана с елементи, които обикновено се намират в сърцевините на скалистите екзопланети – тежки елементи като желязо, кислород и магнезий.

За да разберат как тези планети посрещат своята гибел, изследователите създават серия от компютърни симулации, които картографират как 36 различни вида планети биха издържали при тези условия. За всяко от създадените от тях 36 планетарни тела, те задават орбиталния период на около 4,5 часа и оставят симулацията да работи 100 пъти.

Резултатите показват, че скалните тела с мъничко ядро ​​и мантия с ниска плътност са най-вероятни да произведат наблюдаваните от тях условия. Тези планети с висока плътност, подобни на скалистите астероиди като Веста, са достатъчно здрави, за да издържат на по-голямата част от разрушаването, но достатъчно слаби, за да се разпаднат в крайна сметка за кратък период от време.

WD 1145 + 017 не е единствената звезда с огромен апетит. Оттогава астрономите са наблюдавали 21 звезди, които се затъмняват по подобен начин.

Въпреки името си, тази част от астрономията става все по-интересна и привлекателна за астрономите.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори