Една от най-необичайните черти на Венера е гигантски облак във формата на буквата Y.
Той съществува повече от петдесет години благодарение на наличието на специфични екваториални вълни в атмосферата на „утринната звезда“ и различните скорости на ветровете на екватора и в умерените ширини на планетата, става ясно от статия, публикувана в сп. Geophysical Research Letters.
„Силните ветрове, които духат в западна посока на Венера, съществуват в повече или по-малко постоянен вид в нейната атмосфера, като се започне от екватора и се завърши със средните ширини.
Тъй като дължината на окръжността е по-малка във високите ширини, ветровете в умерените ширини по-бързо извършват едно завъртане около планетата, отколкото на екватора, което постепенно изкривява структурата на вълните, гонещи въздуха към нейния екватор“, обяснява Хавиер Пералта от Института по астрофизика на Андалусия в Гранада (Испания).
Както обясняват учените, атмосферата на Венера интересува изследователите вече почти 60 години, от момента на началото на сериозното ѝ изучаване от съветските сонди от серията „Венера“ и американските „Маринър“. Доста бързо специалистите изяснили, че атмосферата на „сестрата“ на Земята абсолютно не прилича на въздушната обвивка на нашата планета.
Атмосферата на Венера се оказала изключително плътна и налягането на нейната повърхност е почти сто пъти по-високо, отколкото на Земята. Високата плътност кара въглеродния диоксид, на който се падат около 95% от масата на атмосферата на Венера, да се държи като екзотична течност, а също да поражда редица други необичайни атмосферни ефекти.
По-конкретно атмосферата на „утринната звезда“ се върти 60 пъти по-бързо, отколкото самата планета, което поражда свръхмощни ветрове, движещи се със скорост 500 км в час.
Но най-необичайната черта на Венера е загадъчната буква Y на нейния екватор – тя не се вижда с невъоръжено око и може да се забележи само в ултравиолетовия диапазон. За първи път тя била открита през 1960 година от астронома любител Чарлз Бойер и оттогава е предмет на спорове сред учените.
По своята природа това представлява струпване на все още неизвестно ни вещество, което поглъща ултравиолетовото лъчение и прави запълнената с него област „черна“ за ултравиолетовите телескопи.
Досега всички опити да се възпроизведе рождението и поведението на тази структура с помощта на компютърни модели са били безуспешни, което пораждало още повече разногласия за нейната природа сред планетолозите.
Пералта и неколцина други астрономи от Испания и Португалия успели да решат проблема благодарение на това, че отчели влиянието на ветровете върху движението на специфичните вълни на екватора на Венера, възникващи в резултат на въртенето на планетата около своята ос.
Както признават самите учени, „тъмната“ природа на тази гигантска буква Y засега остава неизвестна – компютърното моделиране не позволява да се разбере химичният състав на това вещество, което се гони към екватора от вълни на Келвин и се разкъсва на две половини, подобни на полумесеци, в умерените ширини.
За отговор на този въпрос е необходимо изпращането на нова сонда към близката планета, която да замени „Венера Експрес“, излязла от строя през декември миналата година.
