Размерът на мозъка се променя цял живот

Към края на живота количеството бяло вещество в мозъка намалява толкова, че мозъкът по обем става колкото на седемгодишно дете.

Нашето тяло се променя с възрастта – отначало растем, а след това от даден момент някои органи започват да се смаляват, да деградират – като например мускулите.

Особено такива възрастови изменения са забележими в мозъка – изследователи от Станфорд (САЩ) са опитали да оценят разликата в неговия обем през живота на човека и се оказало, че след достигането на максимума на възраст около 40 години мозъкът започва да се свива и към края на живота неговият размер е същият, както на седемгодишно дете.

Обемът на мозъка е оценяван по бялото вещество, което, както е известно, представлява аксонални израстъци на нервните клетки, обвити в множество слоеве миелин (макар в състава на бялото вещество да влизат и други клетки, не само тези, които формират миелин).

По аксоните информационните импулси се прехвърлят от една невронна структура в друга и от една област на мозъка към друга, а миелинизацията подобрява работата на нервните влакна.

Състоянието на мозъка може да се оцени по това как стоят нещата с миелинизацията в него. Например тежките психоневрологични болести, от рода на шизофрения и аутизъм, се съпровождат със забележими аномалии в бялото вещество. Това би могло да бъде добър критерий в диагностиката на такъв род заболявания, но за да се разпознае патология, е необходимо да се знае как изглежда нормата.

Авив Мезер и колегите му направили МРТ снимки на мозъците на повече от сто души на възраст от 7 до 85 г. Невробиолозите сравнявали не теглото на мозъка като цяло, а 24 области в него, тоест участък номер 1 се сравнявал по бялото вещество със същия участък номер 1 в мозъци на друга възраст.

Динамиката на бялото вещество, както пишат авторите в статия в Nature Communications, се оказала доста сложна, в едни участъци количеството бяло вещество се променяло по един начин, в други – по друг, но като цяло за всички разглеждани зони можело да се отделят няколко закономерности. Всички те „стартирали“ и „финиширали“ с приблизително едно и също количество бяло вещество, максимумът на което се падал на възраст от 30 до 50 години.

Но да повторим – измененията във всеки отделен участък от мозъка се отличавали от това как се случват те при неговите съседи. Например областите, отговарящи за контрола на движенията, се променяли в течение на живота относително слабо (но дъгообразният, или с форма на камбана, характер на измененията бил същият).

А ето че областите, отговарящи за обучението, нараствали бяло вещество доста бързо, но и толкова бързо го губели. Отново участъците на висшите когнитивни функции се подлагали на по-голяма деградация, тоест губели повече бяло вещество, но и повече го придобивали на първите етапи.

Двадесет и четирите зони на мозъка, които били сравнявани по съдържание на бяло вещество. В червените участъци бялото вещество намалява с възрастта най-силно, в сините – най-слабо.

Разбира се, такива изменения е необходимо да се съпоставят с измененията в самата психика, с измененията в способностите за обучение и т.н., а едновременно с това – как обучението от своя страна влияе на динамиката на бялото вещество.

И все пак практическият потенциал на такива изследвания е напълно очевиден – ако знаем как трябва да изглежда бялото вещество при детето, то с помощта на МРТ може навреме да се обърне внимание на едни или други проблеми в обучението още преди те да се проявят в училище.

Или например при болен от множествена склероза, при когото имунните клетки увреждат миелиновата обвивка на нервните клетки, може да се оцени с точност степента на развитие на болестта, сравнявайки мозъка на пациента с еталонно здрав мозък (без да се забравят, разбира се, индивидуалните различия).