Редактирането на човешки гени все по-възможно, но къде да поставим чертата?
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:17
Първите генетично редактирани деца вече са факт, те са родени в Китай в края на 2018 г. Близнаците Лулу и Нана имат особен ген – известен като CCR5 – модифициран по време на ембрионалното им развитие. Целта е била да ги направят (и техните потомци) устойчиви на ХИВ. Според някои учени това ще бъде пример за подобряване на човека.
Въпреки че има още дълъг път, преди технологията да е безопасна, този пример показва, че е възможно да се редактират гени, които ще продължат да се наследяват от поколения на поколения в продължение на векове. Все още обаче не може да се каже какъв ефект ще имат тези генетични промени върху цялостното здраве на близнаците през целия им живот. Потенциалните нежелани промени в други гени са сериозна граница, която ограничава използването на технологията за редактиране на гени в момента – но дали тази граница ще присъства и ще продължава да спира учените и в бъдеще?
Тъй като все по-малко се ограничаваме от това, което е научно постижимо в областта на редактирането на гени за подобряване на човешки качества, ние разчитаме по-силно на етични, а не на практически граници на нашите действия. Всъщност случаят с Лулу и Нана може би никога не би се случил, ако и научните, и етичните граници бяха по-твърдо установени и приложени.
Но за да реши тези граници, експертната общност се нуждае от важна подкрепа: общественото мнение. Без гласа на хората е малко вероятно да се спазват разпоредбите и ограниченията. В най-лошия сценарий липсата на съгласувани регулации може да означава появата на опасни черни пазари за генетични подобрения. Те са свързани с проблемите на безопасността и капитала. Междувременно експертите призоваха за временна международна забрана на използването на технологии за редактиране на ген, докато не бъде установен широк обществен консенсус по темата.
Какъв трябва да бъде този широк консенсус? Настоящите насоки във Великобритания теоретично са в полза на редактирането на гени в бъдеще за целите на лечението, при това само ако са изпълнени определени изисквания по отношение на безопасността и намеренията за редактиране. Това включва елиминиране на неволните промени в други гени в резултат на генетични подобрения и че редакциите обслужват благосъстоянието на хората, които участват в процеса. Но когато става въпрос за подобряване, етичните граници са по-трудни за определяне, тъй като хората имат различни възгледи за това какво е най-доброто за тях и за обществото.
Едно нещо, което трябва да се вземе предвид при технология като тази за редактиране на гени е, че тя засяга повече хора, а не само индивида, чиито гени са били редактирани. В някои случаи хората с редактирани гени могат да бъдат несправедливо по-добри от тези, които не са подобрили гените си.
Например, ако беше възможно да се подобрят гените за да се постигне симетрията на лицето или да се направи човек по-уверен, това може да означава, че тези хора са по-добре поставени при търсенето на работа на конкурентен пазар в сравнение с другите, които не са редактирали своите гени. Бъдещите поколения също ще наследят и носят тези подобрения в своята ДНК. В тези етични дилеми, за да може един човек да спечели, много хора трябва (често неволно) да загубят.
Изненадващо, полето на икономиката може да осигури един полезен начин на мислене чрез етиката на генетичното усъвършенстване. В икономиката предимство, което е от полза само за един човек, защото го прави относително по-добър в дадена област от всички останали, често се нарича „позиционно“ благо. Позиционните предимства разчитат, че в дадена област други хора биха били по-лоши от индивида с редактираните гени. Типичен пример за позиционно предимство, свързано с подобрение, е височината на индивида. Доказано е, че особено за мъжете, по-високият ръст е свързан с по-добри резултати в живота – като например по-висок годишен доход.
Но да си по-висок не е добро само по себе си. Например високите хора трябва да ядат повече храна, те заемат повече място и може да са по-предразположени към остеоартрити и други здравословни състояния по-късно в живота. Ако на всички беше предоставен достъп до подобрения на височината, всякакви икономически предимства, които човек може да получи от по-високите си ръст, или вече няма да съществуват, защото всички останали също биха били по-високи, или биха могли да доведат до други недостатъци, свързани с височината.
Това обаче не е така при всички характеристики. Предимствата, които могат да допринесат за доброто както на отделния човек, така и на другите хора, се казва че са „колективна полза“. Пример за това може да е ваксината срещу грип. Ако човек предприеме мерки, за да се предпази от зараза от инфекциозно заболяване (или, може би, в бъдеще, като редактира гените си, за да ги направи имунизирани срещу определена инфекциозна болест), този човек също носи полза за останалата част от обществото, като не разпространява болест към другите. Ако всички получат имунна защита срещу грип или повишават имунитета си, обществото се възползва още повече чрез намалената тежест от болести.
Отмяната на забраната само за подобрения, които осигуряват колективна изгода, може да бъде по-морално обоснована от разрешаването на тези намеси, които биха донесли само позиционни предимства за даден индивид. В противен случай, ако позволим на всеки да се стреми към подобрения, които произвеждат позиционни предимства, може да има малка полза за подобряването на отделния човек, и никаква за всички останали, след като се вземат предвид разходите на останалата част от обществото, както при примера с височината. Но може да има ползи за обществото по-общо, ако осигурим достъп до подобрения, които създават или подкрепят предимства носещи колективна полза, като например подобрения на имунната система.
И експертите, и обществото все още трябва да решат какво представлява етичното използване на редактирането на гени за подобряване и какви подобрения могат да се правят или за отделния човек, или за обществото – или и за двете страни. Това е може би един от начините да се реши дали и как трябва да се позволи генетичното подобряване на човека в бъдеще.
