Математиката, разбира се, е универсален език.
И все пак твърдението на казахски учен, че е решил задача за милион долара, трудно може да се повярва, още повече че статията му не е написана на английски.
Мухтарбай Отелбаев от Евразийския национален университет в Астана претендира за доказателство за съществуването и гладкостта на решението на уравненията на Навие-Стокс, които са приложими към моделирането на течности – от потока въздух по крилата на самолет до цунами.
Уравненията работят, но няма доказателство, че решение съществува за всички възможни ситуации и че уравненията никога не дават нереалистични отговори.
През 2000 година Математическият институт „Клей“ (САЩ) назовал тези задачи сред седемте Проблема на хилядолетието и за решението на всеки от тях обещал $1 млн.
Отелбаев предлага на желаещите да се запознаят със статията, публикувана от него в „Математически журнал“, който също се издава в Казахстан. „Работих над задачата 30 години“, казал ученият в интервю за британското списание New Scientist на чист руски език, тъй като не говори английски.
А световната математическа общественост пък не говори руски. Макар математиката да се ползва с универсални символи, обяснителният текст, меко казано, също е важен.
„В последно време се появиха няколко решения на уравненията Навие-Стокс и всички те се оказаха неправилни – съобщава Чарлз Феферман от Принстънския университет, автор на официалната формулировка на Проблемите на хилядолетието. – Тъй като не знам руски, а статията още не е преведена, нищо не мога да кажа по този повод.“
В интернет периодично се поместват решения на един или друг Проблем на хилядолетието и математиците не им обръщат никакво внимание. Но Отелбаев не е някакъв си любител, а доктор на науките и дори директор на Евразийския математически институт, затова си струва да се надяваме, че работата му не е била напразна.
Сред ентусиастите, които горят от желание да запознаят простветения свят с творението на хазахския учен, е владеещият руски език програмист и химик Миша Волфсън от Масачузетския технологичен институт. Той възнамерява да събере в интернет група за превод на този недостъпен за простосмъртните текст. „Добре се справям с математиката, за да се заема с превода, но не съм достатъчно квалифициран за оценка на предложеното решение“, пояснява Волфсън.
Междувременно Стивън Монтгомъри-Смит от университета на Мисури (САЩ) се е опитал да се ориентира в статията с помощта на руски колеги и сега е пълен с надежди. „Това, което успях да разбера, ми се стори обосновано, но чувствам, че все пак не съм стигнал до същността на доказателствата.“
Както отбелязва самият Отелбаев, трима математици от Казахстан и един от Русия вече са се съгласили, че решението му е вярно.
Ясно е, че един милион долара не се дават току-така – доказателството подлежи на сурова проверка. Освен това Математическият институт „Клей“ изисква работата да бъде издадена от списание с „международна репутация“. Журито ще пристъпи към разглеждането на заявката чак след две години, ако междувременно тя не бъде отхвърлена от математическата общественост. Затова е напълно разбираемо, че президентът на института Ник Уудхаус отказва коментари.
Отелбаев твърди, че статията му се превежда от негови студенти и скоро ще бъде издадена в друго казахско списание, а след това, ако се получи – и в чужбина.
Засега само един от Проблемите на хилядолетието се смята за официално решен. През 2002 година Григорий Перелман доказва хипотезата на Поанкаре, но впоследствие напуста математическата общност и се отказва от милиона.
През 2010 година математиците се развълнували, виждайки солиден опит за решаване на равенството на класовете P и NP, но той, уви, така и си останал опит.
Какво ли е приготвила съдбата за Отелбаев?
Математиката няма нужда от писмени обяснения, а само от математически формули като доказателства. Ако някой изяви такива претенции за допълнителни обяснения, то в случая е или фанатизиран политически и не иска да допусне, че от другия лагер е решен въпроса, или той не разбира напълно математика.