„Розета” ни заля със студена вода

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA/Rosetta/Philae/CIVA
Антония Михайлова

Последно: водата на Земята не е донесена от комети.

Една от главните цели на мисията „Розета“ и спускаемия модул „Фила“ е да определи била ли е водата донесена на Земята от комети.

Знаменитата сонда, извършила грандиозно пътешествие по Слънчевата система, догони кометата Чурюмов-Герасименко и спусна на нея робот, който проведе анализи директно на повърхността на кометното ядро. И сега учените разполагат с първия отговор на своя въпрос за произхода на земната вода.

Подробният анализ на откритата на повърхността на кометата вода показва, че тя е много „тежка“ в сравнение с тази влага, която е широко разпространена на Земята. В нейния състав са открити голямо количество тежки водородни изотопи – деутерий.

Такъв състав не се наблюдава в земната вода. А това значи, че водата е попаднала на нашата планета по друг начин, но по-скоро не е донесена от кометите, правят извод учените.

„Въпросът за точния произход на водата на Земята както преди остава открит. Какви небесни тела са я донесли на нашата планета?“, разсъждаава Катрин Алтвег от университета на Берн в Швейцария, водещ автор на изследването, публикувано в сп. Science.

Основната хипотеза гласи, че водата на нашата планета е присъствала в момента на нейното формиране, но след това се е изпарила изцяло и затова течността, която виждаме днес в моретата и океаните, с голяма вероятност е била донесена отвън.

Данните, получени в хода на мисията „Розета“ само още повече объркали планетолозите. Резултатите от анализите изменили представите на учените не само за произхода на водата, но и за природата на самите комети.

Досега изследователите условно са класифицирали „опашатите звезди“ на два типа по произход – близки и далечни. Към първия тип се отнасят кометите от семейството на Юпитер, изначално произхождащи от пояса на Кайпер, разположен зад орбитите на Нептун и Плутон. Към далечните се отнасят тела родом от облака на Оорт, който се простира по най-външния край на Слънчевата система.

През 1986 година космически апарат преминава само на 640 км от Халеевата комета, за която се смята, че произхожда от облака на Оорт. Този път астрономите успели да проведат първия анализ на вода на повърхността на комета, макар и дистанционно. Забележително е, че на Халеевата комета също е била открита „тежка“ вода, богата на деутерий.

Но през 2011 година учените изследвали водата в комета, идваща от пояса на Кайпер, наречена Хартли 2. По резултатите от работата станало ясно, че водата на това небесно тяло по състав е идентична на земната и именно тогава хипотезата за кометния произход на водата на нашата планета отново станала популярна.

Кацането на спускаемия модул „Фила“.
© ESA/ATG medialab

Кометата Чурюмов-Герасименко също произхожда от пояса на Кайпер, но водата на нейната повърхност е дори по-тежка от откритата на Халеевата комета, отбелязват учените. Затова класификацията на кометите по произход също губи своя смисъл.

„Нашето откритие по-скоро изключва версията за наличието на богати на вода комети в пояса на Кайпер, които може да са я донесли на Земята“, заключава Алтвег.

Изследователката смята, че живителната влага може да е попаднала на Земята заедно с астероидите. Тази версия обаче много трудно може да се потвърди, тъй като преди 4 млрд. години, когато се смята, че влагата за първи път е попаднала на нашата планета, на астероидите тя е била повече, отколкото днес. Яснота може да внесе анализ на леда на земните полюси.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори