Възможностите на ДНК анализа растат с всеки ден – вчера той можеше да обясни нашите вкусови предпочитания, а днес вече е стигнал до политическите. Вероятно за нашите внуци светът без генетичен тест ще изглежда толкова нелепо, колкото е той за нас без възможността да се видим в огледалото.
Генетичният тест става популярен начин за самопознание – кой, ако не гените, знае всичко за нас? Още преди половин век откривателят на структурата на ДНК Джеймс Уотсън предсказва, че в нея е записан не само цветът на косите и очите на човека, но и способността му да бъде душа на компанията. Съвременните изследователи, макар и с уговорки, потвърждават тази гледна точка – установени са гени, отговарящи за нашите личностни качества, били те жажда за знания, устойчивост на стрес или склонност към импулсивно поведение.
Колкото до олимпийските способности, то тук има цяла редица гени, позволяващи ни в най-ранна възраст да различим например многообещаващия спринтьор от потенциалния биатлонист. А след ДНК тест животът на човек може да се промени кардинално – някой ще реши да стане професионален спортист, друг – да откаже цигарите или да престане да се мъчи с диети за отслабване. Познаването на собствените ни силни и слаби страни ще ни позволи не само да правим верния избор, но и просто да повярваме в себе си. Това означава много, особено за тийнейджърите и техните родители.
Спринтьорът
Дима се занимава с лека атлетика от 13-годишен, което за спортист е доста късна възраст. Родителите не възлагали големи надежди на детето. Потомствени химици, те го насочили към спорта, за да изразходва младежката си енергия. Но за всеобщо учудване скоро момчето започнало да бележи добри резултати в спринтовите дисциплини и треньорът предложил на родителите да се замислят над спортната кариера за сина си. За начало ги посъветвал да пренасочат детето към друго училище, където да има повече време за тренировки.
Семейството се изправило пред труден избор – такъв обрат на нещата бил напълно неочакван за родителите, които мечтаели да направят от сина си виден учен. Майката тайно подкрепяла детето, понеже видяла, че не храни особена любов към химията, но бащата държал на своето.
Междувременно напрегнатият тренировъчен график на момчето все повече му се отразявал на ученето. Решаването на проблема дошло неочаквано – бащата случайно попаднал на реклама за ДНК тест и предложил да постъпят така, како му е писано на детето в гените. Какво било учудването на цялото семейство, когато ДНК анализът потвърдил, че Дима е спринтьор по рождение и притежава олимпийски гени! Хванали се за сърцата родителите и завели Дима в спортно училище. И не сбъркали – в спорта момчето постига къде по-големи успехи, отколкото на олимпиадите по химия.
Анорексичката
Лена била в девети клас, когато лекарят видял наченки на анорексия. Кръгла отличничка от заможно семейство, тя наскоро се преместила в ново училище, където станала предмет на тайна завист от съучениците си. Те се стараели да я игнорират и намирали всякакви поводи да я дразнят. Любима мишена за присмех им станали по детски кръглите бузи на момичето. Първоначално тя не обръщала внимание на това, но злите шеги не спрели и тогава по съвет на приятелка Лена решила да се сложи на диета.
Момичето почти престанало да се храни вкъщи и упорито отказвало училищната храна, като се задоволявала само с плодове, които носела със себе си. Девойката станала нервна, раздразнителна, а сънливият й вид в съчетание с упоритото нежелание да се храни накарали майката да се обърне към специалист. Той посъветвал Лена сама да се убеди в безпочвеността на страховете си, като си направи тест за генетична предразположеност към пълнеене. Идеята дала резултат: като открила, че е извън рисковата група, девойката започнала по-често да се появява в кухнята, а скоро изявила желание да си върне трапчинките на бузите.
Пушачът
Дори възрастни, хората нерядко променят подхода си към живота, след като се запознаят с анализа на своята ДНК. Някои си сменят работата, втори се местят в друг град, далеч от прахта и автомобилните газове, трети се отказват от сладкото и започват да тичат сутрин.
Евгений доскоро бил заклет пушач и се присмивал на всеки, който се опитвал да го убеди във вредата от тютюна. Не помогнали и молбите на жена му, притеснена от честите му бронхити. Към въпроса за раждането на първото им дете обаче двамата се отнесли максимално отговорно и по съвет на лекар от центъра за планиране на семейството решили да си направят генетичен тест за носителство на наследствени заболявания. Като прочел няколко статии по темата, Евгений решил да провери и своята предразположеност към рак, като тайно се надявал да получи картбланш за пушенето.
След като получил резултатите, мъжът не знаел дали да се радва, или да плаче – бъдещото дете имало всички шансове да се роди здраво, което успокоило страховете на жена му. Но на него самия не му провървяло толкова – оказало се, че няколко гена в неговата ДНК сочат висока вероятност от онкологични проблеми с дробовете. Благоразумието взело връх над страстта към пафкането и от половин година Евгений живее без тютюнев дим. Сухите данни направили това, което близките и приятелите му не успели.
Неандерталецът
Някои от нас носят себе си доста по-древни гени. Изследвайки гените на рок звездата Ози Озбърн, учените открили в наследствения му материал голямо количество гени, характерни за неандерталците. Възможно е именно в тях да се крие тайната на феноменалното здраве на музиканта, който в продължение на 40 години злоупотребявал с алкохол и наркотици.
Днес секвенирането на генома е достъпно не само за звезди, но и за обикновени хора. Процедурата по разшифроване на наследствената информация става все по-евтина от година на година, а това означава, че историята на генетичните тестове едва сега започва. Познаването на собствените таланти и слабости безспорно е полезно – дотогава, докато правилно се отнасяме към получените данни, без да забравяме, че гените определят спектъра на нашите възможности, но далеч не определят целия ни живот.
Например изследвана е ДНК на дете, което страстно мечтаело да се занимава с биатлон, и били получени разочароващи резултати – генетично момчето било абсолютно непредразположено към този вид спорт. Тогава майката го записала на фигурно пързаляне, което той посещавал с голямо нежелание, молейки родителите си да го махнат оттам.
След известно време все пак решили да се вслушат в детето и го отвели в школа за биатлонисти. И какво, мислите, се случило? Още на първата тренировка момчето стигнало първо до финала и продължава да се занимава с любимия спорт.
Очевидно генетичните тестове са далече от фантастичните разкази в стил Робърт Шекли, където в бъдеще професията ще се определя още от детството. Тестовете са добра опора за тези, които са неориентирани към своите склонности, но далеч не са догма.
Което е прекрасно, тъй като, ако бяхме генетично предсказуеми, то щеше да е скучно да се живее.
Материалът е публикуван в октомврийския брой на сп. New Scientist, руско изнание
