Руски учени публикуваха концепция за нов вид ядрен реактор. Това е хибриден реактор, което означава, че включва както синтез, така и делене и работи почти изключително с торий, вместо с по-летливия уран.
При компютърните симулации изследователският екип открива, че новия дизайн на реактора, наречен „генериращо енергия одеяло“, ще може да произвежда висока мощност със сравнително малък отпечатък и не много радиоактивни отпадъци.
Има много неща за харесване на този дизайн, включително това, че той предлага интересни решения по отношение на горивото, конфигурацията на реактора и безопасността. Наред с това торият е един от най-разпространените елементи от този вид, той се среща по-често дори от калая, който е толкова често срещан и достъпен, че е един от класическите елементи на алхимията.
В хибридния реактор пелети от торий и плутоний захранват действието с висока температура и газ за охлаждане. В статията не се уточнява вида на газа, но съществуващите охлаждащи вещества включват въглероден диоксид и хелий. Охлажданите с газ реактори винаги са предлагали начин за производство на енергия, като използват необогатен уран, което ги прави по-достъпни за все повече страни. Хибриден реактор, работещ с торий, може да запълни същото пространство.
Традиционният ядрен реактор работи в условия определени като „критични“, докато хибридният ториев реактор работи в „почти критични“ условия. Вместо да има верига от неутрони, получени при критична реакция, както е при сега разпространените ядрени реактори, неутроните продължават да се изливат, но от отделен източник. Магнитно поле вътре в реактора държи мощния облак от йонизирана газообразна деутериева плазма, която е част от синтеза на реактора за синтез-делене. Оттам неутроните се разплитат в част, която учените наричат „генериращо енергия одеяло“. Именно в това одеяло се извършва субкритично делене, като се използват неутрони от магнитната тръба, пълна с плазма.
Терминът „критично състояние“ е само технически и всички тези реактори са с пълна защита и осигурена безопасност, но според експертите един подкритичен реактор е по-безопасен, тъй като се нуждае от по-малко сдържане, за да работи нормално. Можете спокойно да скочите от самолет с парашут и това да е безопасно, но ако изобщо не скачате, това ще бъде още по-безопасно. А самият торий е далеч не толкова реактивен и експлозивен като урана и плутония.
Самият реактор е сравнително малък, като плазмената камера е с дължина 12 метра. И чрез комбиниране на реакция на синтез с делене, реакторът постига максимална ефективност. В сравнение с разработвани технологии като токамак, този дизайн може да бъде много по-ниско до земята, ще изисква по-малко време за увеличаване на производителността и ще бъде по-малко уязвим, след като бъде пуснат в действие.
