Ръкописът на Войнич е най-загадъчната книга в историята. Той е бил създаден през XV век, но и до днес не е известно какво е написано и изобразено в него.
Руската следа
В почти криминалната история на най-загадъчната книга на всички времена не е минало без „руска следа“. Човекът, благодарение на когото ръкописът е станал известен, се е родил в Руската империя през 1865 г. Името му е Михаил Уилфрид Войнич. Биографията му е била богата на пълни обрати.
На младини, след завършването на химическия факултет на Московския университет, Войнич станал член на революционното движение „Народна воля“. Работата в „подземния свят“ довела до арестуването му и изпращането му в Иркутск, но след три години Войнич успял да избяга. И не къде да е, а в Лондон при любимата си Етел Лилиан. Същата по-късно става автор на романа „Стършел“.
Като се оженили, младите се оттеглили от революционна дейност. На Войнич му предстояло да участва в друга революция – революция в криптографията. Той се заел с антикварно дело, отворил собствен магазин и тръгнал по света да търси редки издания. През 1912 година съдбата го отвела при загадъчна книга, чийто език и до днес се смята за неизвестен.
Показателно е, че Уилфрид до самата си смърт не признал от кого е купил ръкописа. За официална се признава версията, че антикварят е придобил манускрипта заедно с още 29 книги от Римската колегия, която се нуждаела от средства и организирала разпродажба.
Известно е също, че един от притежателите на книгата е бил императорът от Свещената Римска империя Рудолф II, още един неин доказан притежател е бил пражкият химик Георг Бареш.
Възможно ли е да е фалшификат?
Мисълта, че ръкописът е изкусна фалшификация от ново време, била една от първите, които идвали наум на всеки, опитал се да разшифрова тази книга.
Но срещу такова заключение говорят следните факти. Първо, проведеният от Грег Ходжинс въглероден анализ в Аризонския университет показал, че ръкописът е бил направен между 1404 и 1438 г. Второ, текстът в книгата е структуриран, а анализът на мастилото показал, че този, който я е писал, знаел за какво е писал (буквите са писани бързо, по 4 секунди на дума).
Лингвистичният анализ сочи наличието на структури, характерни за известните езикови системи. И накрая – манускриптът е написан на пергамент, докато през XV вече са използвали хартия. Кой би създал толкова скъп фалшификат?
Изтокът?
Френският филолог Жак Ги, който е сред тези, които се опитват да разгадаят тайната на ръкописа, е провел анализ на теста и е стигнал до парадоксалния извод, че структурата на езика е подобна на китайския и виетнамския език. По такъв начин се ражда теорията за източния произход на манускрипта.
В полза на своята хипотеза Ги посочва аргумент, че някои растения, изобразени в книгата, по време на написването са растели само в Китай. Например женшен. Но никой от източноазиатските учени така и не могъл убедително да каже на какъв точно диалект е написан текстът.
Поправки
Рене Цандберген от Европейската космическа агенция е на мнение, че ръкописът е преправян многократно. И ние си имаме работа не с един текст, а с няколко. Косвено тази хипотеза се потвърждавал от компютърен анализ на пергаментните листове, който показал, че да – текстът е ретуширан. Но възстановяването на първоначалния текст и отделянето му от по-късните наслоявания все още е безуспешно.
Шифър?
Някои учени смятат, че Ръкописът на Войнич е шифър. Така е смятал например Уилям Нюболд, който бил сред първите, заели се с разшифроването на текста в книгата. Той бил смятан за един от най-добрите криптолози на своето време. 
Ученият бил на мнение, че манускриптът е написан на шифрован латински, ключ към който бил в надписа на последната страница „Michiton oladabas multos te tccr cerc portas“. Ако се премахнели излишните символи, а буквите „о“ се заменят с „а“, то се чете надписът Michi dabas multas portas. („Ти ми даде много врати“).
Д-р Гордън Ръг от университета Кийли също е на мнение, че текстът е шифър, написан с помощта на решетка на Кардано. Според него авторът на ръкописа е вписвал в клетки латински букви, а празнините е запълвал с междинни букви.
Загадка в загадката
Ръкописът на Войнич е загадка в загадката. Все още никой не е успял да обясни на какъв език е написан той, не е известно и какво изобразяват рисунките в тази книга. Остава неясно и неговото авторство.
В различни времена той е приписван и на Роджър Бейкън, и на Джон Дий, и на други алхимици, но конкретни доказателства на тези версии все още не съществуват. 
Сред предполагаемите версии за произхода на ръкописа можем да отбележим още две. Американският криптолог Джон Стейко смята, че текстът е написан на езика на Киевска Рус, без използването на гласни. Ученият е на мнение, че манускриптът представлява препис на тайнствен владетел на Киевска Рус на име Ора от хазарски владетел.
В потвърждение на това говорело, че в манускрипта са изобразени стените на град с назъбените форми на „лястовича опашка“. През XV век такива имало само в Северна Италия и… в московския Кремъл.
Според още една версия ръкописът има ацтекски произход. Тази хипотеза е издигната в началото на 2014 година от ботаника Артър Такър и IT специалиста Рексфорд Талберт. Те започнали да изучават ръкописа с рисунките и признали южноамериканския произход на много от растенията.
Изследователите издигнали версията, че текстът е написан на един от многобройните измрели ацтекски диалекти – науатъл, а през XV век го е написал представител на ацтекския елит, който пребивавал в Европа.
Впрочем и вие можете да се опитате да разшифровате Ръкописа на Войнич.
