Въпреки постоянно наблюдаваната Вселена, в която са разпръснати няколко трилиона галактики, всяка от своя страна пълна с трилиони планети, не виждаме никакви доказателства за живот там. Няма сигнали, няма мегаструктури, няма междузвездни космически кораби или апарати.
Когато астрономите (вече рутинно) разкриват озадачаващи обекти в небето, те винаги се оказват проявления на природни феномени. Без преувеличение можем да кажем, че космосът досега не ни е предложил дори и намек за присъствието на същества с интелект като нашия или дори по-умни от Хомо Сапиенс.
Лесно е от този факт да се стигне до разочароващо заключение: Няма никой там. И все пак, това не означава, че вселената е стерилна. Повечето астробиолози комфортно приемат предпоставката, че животът може да бъде широко разпространен в най-различни форми. Но техният оптимизъм почти никога не се простира до сложен интелигентен живот.
Възможно е да живеем в една Вселена, чиито обитатели са много по-различни от нас. След десетилетия на представи за извънземните като полу-хуманоиди или някакви свръхчовеци, време е да престанем да мислим, че действителният космически живот трябва да се състои главно от растения и животни.
От друга страна, ако животът във вселената е само във вид на някакви микроби и няма други интелигентни същества като хората, тази ситуация би направила хората много специални, едно обстоятелство, което изглежда в противоречие с огромното количество планети и слънца, както и с милиардите години след Големия взрив, през които е можел да възникне и да се развие интелект и другаде.
Така че, може ли да има правдоподобно обяснение за това защо Вселената, толкова безкрайна, все пак изглежда толкова малка, когато говорим за наличието на същества с интелект?
Икономистът Робин Хенсън предполага, че животът неизбежно среща бариера по своя еволюционен път към мислещите същества, един Голям филтър, който държи ниско средното ниво на интелигентност на Вселената.
Каква би била тази бариера? Може би самият живот е рядък, защото е трудно преди всичко да възникне. Може би преходът от едноклетъчни към многоклетъчни организми е един мост, твърде труден за преминаване за повечето екосистеми.
Възможно е появата на интелект да е като победа, подобно на спечелването от лотария, или може би всички мислещи същества неминуемо носят в себе си своето унищожение, скоро след като разработят високи технологии?
Идеята, че има непреодолими препятствия по пътя към интелигентността, води до интересни изводи.
Обмислете възможността някой ден да открием микроби под повърхността на Марс или под замръзналия лед на луни като Енцелад или Европа. Това би ни обяснило, че едно препятствие – произхода на живота – може да бъде премахнато от списъка. В края на краищата, ако биологията е дала резултат на Земята и на друг близък свят, това е сигурен залог, че тези форми на живот са нещо обичайно. Тук няма силен филтър.
Ако открием някъде по-сложен живот, може би еквивалентен на този на динозаврите, това също би премахнало някои от предполагаемите филтри. Всъщност Ник Бостром от Оксфордския университет казва, че ще бъде ужасно лоша новина да открием такива сложни организми в друг свят. Ако това стане, ще ни покаже, че Големият филтър е в нашето бъдеще, а не в нашето минало, и ние сме обречени. Хомо Сапиенс ще се изправи срещу стена, която ни предпазва от разширяване на господството ни извън Земята. Нашият вид, колкото и да е прекрасен и обещаващ, ще има съдба, която е кратка и мрачна, казва Бостром.
Може да се спори дали различните препятствия, които са предположени, са наистина толкова обезкуражаващи. Например, твърдението, че еволюционната стъпка от нисши същества към мислещи такива, може да бъде много малко вероятна. Хипотезата за Рядката Земя, представена в книгата на Питър Уорд и Дон Браунли, публикувана преди близо две десетилетия е, че физическите условия на нашата планета са фино настроени за нашето съществуване и много рядко срещани другаде.
Да, на Земята възникват умни същества, но това е така, защото нашата планета е наистина специална. Обаче скорошното откриване на хиляди екзопланети около други звезди предполага, че сухоземните светове не са в недостиг. И ако има Голям филтър, той най-вероятно няма да е липсата на подходящи местообитания.
Другите предположени бариери пред разума са по-леки за отхвърляне, защото зависят колкото от социологията, толкова и от астрономията. Много хора изглеждат сигурни, че човечеството ще се самоунищожи. Ако ядрената война не направи това, променящият се климат ще го направи.
Но понеже имаме поне шанса да сме разумни и да сме наясно с тези заплахи, можем да избегнем пълното самоунищожение. Изглежда логично, че някои разумни извънземни общества също ще могат да се запазят живи и да съществуват в дългосрочен план.
Усилията за намиране на радио и светлинни сигнали от други светове, известни като SETI (Търсенето на извънземен разум), досега не успяват да разкрият сигнали от извънземни. Но тези експерименти са недостатъчно финансирани и все още в първите си дни. Дори и вселената да е претъпкана с предаващи сигнали общества, SETI може лесно да ги пропусне, просто поради неадекватната чувствителност на нашите уреди или поради факта, че все още се търси само в малък брой звездни системи.
Обща грешка за съжаление се прави, когато хората отбелязват, че учените от SETI се „мъчат“ повече от 50 години, без да открият нищо, сякаш това предполага, че разумът е рядкост. Това не е така. През по-голямата част от този период наблюденията бяха ограничени от липсата на време за работа на телескопа или от приемници, които можеха да изследват само малка част от спектъра на радиовълните.
В допълнение, заслужава да се отбележи, че човечеството е в процес на развитие на изкуствения интелект, една технологична траектория, която други сложни общества може да следват много отдавна и много по-добре. За разлика от биологичния разум, AI може да се саморазвива със страхотна скорост. Най-вероятно разумният живот във Вселената преобладаващо ще бъде синтетичен. И машинният разум може да е трудно откриваем, локален и дори прикрит.
Така че, липсата на доказателства за наличието на друг разум във Вселената, едва ли може да се счита за доказателство за неговото отсъствие.
Ако тази статия ви се струва интересна, моля споделете я.
