Сами сме във Вселената
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Преди повече от 400 години Николай Коперник значително смалил човечеството, показвайки, че нашата планета не е център на Слънчевата система.
С всяка последвала научна революция са изчезвали все повече от привилегированите позиции, които сме си мислели, че заемаме, стигайки накрая до извода, че не сме нищо повече от малко петънце в необятната Вселена.
Ново преброяване на екзопланетите сочи, че Земята е само една от 700 000 000 трилиона солидни планети в цялата видима Вселена. Но средната възраст на тези планети е доста по-голяма от тази на Земята и обикновено се намират в галактики, значително различаващи се от Млечния път – това е нещо, което може напълно да преобърне Коперниковия принцип.
На базата на откритите дотук скалисти планети астрономът Ерик Закрисън (Erik Zackrisson) и колегите му от университета Упсала са създали конспект на всички солидни екзопланети, които е възможно да съществуват във видимата Вселена.
Астрономите използвали компютърна симулация, чрез която създали своя собствена мини-Вселена, съдържаща модели от най-ранните галактики. Тогава включили и законите на физиката, доколкото науката ги разбира, отнасящи се до растежа на галактиките, еволюцията на звездите и зараждането на планетите. След това превъртели модела напред с 13,8 млрд. години.
„Всъщност е озадачаващо, че се намираме във време, в което сме способни да правим това“, казва Андрю Бенсън (Andrew Benson) от обсерваторията Карнеги, който е съавтор на проучването, предадено на сп. The Astrophysical Journal и публикувано в arXiv.
Доскоро знаехме за съществуването на толкова малко екзопланети, че всякаква сериозна екстраполация беше напълно невъзможна, добавя Бенсън. „Определено има много неясноти в изчисленията. Знанията ни за целия пъзел са ограничени.“
Вземете екзопланетите за пример. Космическият телескоп „Кеплер“ на НАСА вероятно е най-добрият ловец на планети, създаван от човечеството. И все пак методът, който използва, бива сравняван с търсене на светулка през деня от хиляди километри разстояние.
Тъй като телескопът следи за леки затъмнявания при звездите, причинени от преминаването на орбитиращи планети пред тях, по-вероятно е „Кеплер“ да намира големи планети, които са близо до звездата си. Ето затова по-малките, земеподобни планети често остават неоткрити и знанията ни за тези планетарни системи са изключително оскъдни.
Разбира се, астрономите използват и други методи в търсенето на малки планети, намиращи се на по-голямо разстояние от звездата си, но тези методи са относително нови и въобще не могат да се сравняват с броя светове, открити дотук от „Кеплер“.
„Всичко, което знаем за екзопланетите, идва от малък регион в нашата галактика, в която повечето звезди са доста подобни по отношение на няколко характеристики, като например това колко тежки елементи съдържат. Учените трябвало да екстраполират, за да разберат как се формират планети около звезди с по-малко тежки елементи като тези в малките галактики или ранната Вселена.
След като взели под внимание евентуалните грешки, които може да са допуснали, изследователите заключили, че Земята се явява леко нарушение на Коперниковия принцип. Бледосинята точка може в крайна сметка наистина да се окаже специална.
Закрисън смята, че все пак е възможно Коперниковия принцип да бъде спасен от някакъв все още неизвестен фактор. „Когато се открие нещо, което се отличава, това означава, че ние или сме резултат от доста невероятна лотария, или не разбираме как работи лотарията.“
Но мнението на Макс Тегмарк (Max Tegmark) от Масачузетския технологичен институт (MIT) е далеч по-радикално. Той смята, че Земята е огромно нарушение на Коперниковия принцип, не заради местоположението си, а заради младата си възраст.
„Ако съществуват цивилизации, които имат 3.5 млрд. години преднина пред нас, защо все още не са колонизирали галактиката ни? Според мен най-вероятното обяснение е, че дори планетите да са страшно много, интелигентния живот на тях еволюира много рядко“, обяснява Тегмарк.
Та, трябва ли да се чувстваме маловажни? Или трябва да се чувстваме като напълно незначителна част от огромната Вселена? Точно обратното смята Тегмарк: „Може би един ден в далечното бъдеще голяма част от нашата Вселена ще кипи от живот благодарение на нас.“
