На официалния канал на Роскомос в YouTube е публикувано видео, в което може да се чуе песента на Вселената, получена с помощта на радиотелескопи.
Специалистите от руската космическа агенция уточняват, че в условията на вакуум звуци в космическото пространство не се разпространяват. Тоест дори изригване на Слънцето или сблъсък на астероиди настъпва в пълна тишина.
И все пак при използване на специални технологии, а именно радиотелескопи, може да се чуе „песента на Вселената“.
И ето че специалистите на Роскосмос са представили всички звуци, които издават пулсарите, магнитосферата на Ганимед, полярното сияние, магнитосферата на Юпитер, черните дупки, междузвездното пространство, Слънцето.
Роскосмос върви по стъпките на НАСА в популяризирането на науката и представянето на интересни събития от Вселената. НАСА вече има множество файлове, които се продават и в които са записани „звуци“ от Космоса, на планетите в Слънчевата система, на шума от космическите апарати „Вояджър“, звуците, издавани от пръстените на Сатурн, Нептун и Уран. Записан е дори звукът на Земята от разстояние милиони километри.
Някои от космическите апарати са снабдени с уреди, улавящи излъчването на електромагнитните вълни, по-конкретно светлината. Когато астрономите преобразуват този вид лъчение в звук, се получава красива космическа музика.
„Тези звуци не могат да се чуят пряко. За да може звукът да се разпространява и да може да се чуе, е необходима материална среда – въздух, вода, дървета. А Космосът е вакуум, там няма природна среда“, пояснява Бернд Функе (Bernd Funke), специалист по атмосферата на Земята от Астрофизическия институт на Андалусия (IAA).
И продължава: „Съществуват множество нискочестотни електромагнитни вълни, възникващи вследствие на взаимодействието със слънчевия вятър. Те не са нищо друго освен заредени частици, подобни на електроните, изригвани от Слънцето и разпространяващи се в космическото пространство. Тези частици взаимодействат с магнитосферата и йоносферата на планетите.“
Далеч не всички планети притежават достатъчно развита магнитосфера, а само тези, които имат силно магнитно поле, например Земята.
За да разберем как възниква тази електромагнитна радиация, която впоследствие преобразуваме в звук, нека си представим магнитосферата като щит, състоящ се от линии на магнитното поле, които идват от Северния полюс към Южния. Те улавят частиците слънчев вятър и не му позволяват да достигне пряко повърхността на Земята.
Тези частици се задържат от линиите на магнитното поле и образуват пояс от заредени частици. С този пояс се сблъсква слънчевият вятър и изработва електромагнитни вълни, които впоследствие се преобразуват в звуци.
„Нека си представим, че магнитосферата представлява чадър и с помощта на шланг насочваме към него струя вода. Щом струята се сблъска с чадъра, той започва да вибрира и издава шум. Слънчевият вятър се сблъсква с частиците, заседнали в магнитосферата, вследствие на което възникват нискочестотни вълни. Тях впоследствие можем да чуем, разказва Функе.
А сега ви предлагаме да чуете любящия и нежен космически глас на Земята, която успокоява и приспива, обещава добри и цветни сънища, затова тази „небесна“ мелодия е използвана в Япония в рамките на програма за деца с нарушения на съня.
