Самотата е болест, доказаха учените

Самотата влияе не само на настроението на човека, но дори на работата на неговия мозък, изясниха учените.

Още преди осем години учените свързаха самотата и лошата работа на имунната система на човека. Освен това изследователите изясниха, че самотата може да предизвика по-интензивно разпространение на тумори по целия организъм и да доведе до образуването на по-опасни форми на рак.

Разбира се, от този факт самотните хора по света не са станали по-малко.

Учените не са спрели дотук и са продължили да изследват феномена самота. Особено се изявили съпрузите Стефани и Джон Качиопо от Чикагския университет, които обърнали особено внимание на това, как самотата влияе на човека.

Те са изяснили, че мозъкът на самотните хора работи по-различно.

Става дума за това, че електрическата активност на мозъка на самотните хора е по-бърза. Освен това изследователите изяснили, че мозъкът на самотните хора доста по-бързо реагира на различни негативни събития. Според учените това означава, че самотните хора постоянно се защитават от заплахи от социален характер, а това протича на подсъзнателно ниво.

„Това значи, че ако аз се чувствам самотен, то моят мозък вече се намира в подобно състояние. И започвам още по-голяма изолация“, разказва Джон Качиопо, като отбелязва, че е необходима борба с това състояние, иначе има риск от изпадане в истинска депресия.

В статията на съпрузите, публикувана през юли в научното издание Cortex, се разказва също така по какво се отличава мозъкът на самотните хора. В експеримента, в резултат на който е написана тази статия, взели участие 70 души, 32-ма от тях били самотни.

Учените изследвали доброволците с електроенцефалография в момента, когато хората преминавали тест на Струп, основан на различията на зрителното и логичното възприятие на цветовете.

В хода на теста на участниците били показвани разноцветни думи, при което те трябвало да назоват цвета на думата, а не нейното значение. Думите били със социален и несоциален подтекст, различаващ се само по положителния или отрицателния контекст.

Впоследствие учените провели още едно изследване, при което доброволците разглеждали вече не думи, а рисунки. Със самото изследване можете да се запознаете в сп. Cognitive Neuroscience. В резултат на двете изследвания Качиопо стигнали до извода, че мозъкът на самотните хора работи различно.

„Самотата кара мозъка ви да бъде свръхбдителен и да активира механизмите за съхранение“, казва Джон Качиопо.

Според изследователя съществуват четири начина за борба със самотата. Първо, необходимо е да се започне общуването с хора. На живо, тъй като общуването в интернет не помага. Джон Качиопо съветва да се приемат всякакви покани и да се общува с хора по всеки възможен повод.

Второ, изследователят препоръчва да се създаде план на социална активност – да се води дневник и да се планира къде може да се отиде в близките дни.

Трето, ученият предлага да се прекарва повече време с хора, които са ви интересни. Не става дума само за взаимна симпатия, но и за еднакви хобита и музикални интереси.

И накрая, по-малко трябва да се мисли за лошото.