Учени от Питсбърг са създали оригинален компютърен модел, който обяснява как работи „колективният разум“ на тълпата и защо в нашето общество съществуват такива неща като вирусен маркетинг и бързо изчезващи популярни марки „еднодневки“, става ясно от статия, публикувана в сп. Science Advances.
„Представете си президентски праймериз (предварителни избори – б.р.) – в тях участват голямо количество кандидати и избиратели, цяла тълпа. Кандидат-лидерът, например Доналд Тръмп, получава голямо медийно отразяване и внимание към себе си, което може да накара хората да мислят да гласуват за него изключително заради гръмкото име.
Но в крайна сметка засиленото внимание на пресата и хората към неговата личност може да разкрие тъмните му страни, което да намали рейтинга на Тръмп“, казва Дейвид Хагман (David Hagmann) от университета Карнеги-Мелън в Питсбърг (САЩ).
Хагман и колегите му открили математическо обяснение на подобен политически феномен и много други неща, свързани с вземането на колективни решения, като разработили математически модел, заимстван от двама представители на животинския свят – пчели и бактерии.
И едните, и другите организми, както обясняват учените, живеят в много големи колективи и са способни да вземат достатъчно сложни решения, използвайки сигналите, които постъпват към малък брой членове на групата от околната среда. Ярък пример за това е как пчелите избират ново място за кошера, опирайки се на мнението на неголям брой „разузнавачи“, изпращани за търсене от „колективния разум“.
Използвайки същите принципи, екипът на Хагман успял да създаде компютърен алгоритъм, който достатъчно реалистично възпроизвежда това, как големи групи хора вземат решения.
Той работи доста просто – в него има набор от известно количество виртуални хора, които имат достъп до ограничен обем информация. Всеки такъв „човек“ може да вземе решение да изпълни едно от няколко предварително зададени действия и неговото намерение веднага става известно на околните. Те на свой ред могат да последват неговия пример или да предложат алтернатива.
Когато един от тези варианти достигне известна отметка в популярността, цялата тълпа взема колективно решение, ръководейки се от мнението на няколко „групи по интереси“. Качеството на това решение, както открили учените, ще зависи пряко от минималните размери на групата по интереси – колкото по-голяма е тя, толкова по-обмислени ще бъдат действията на тълпата.
Интересно е, че нееднозначно възприеманите действия, дори ако те са били много популярни сред части от виртуалната „тълпа“, изключително рядко излизали напред в това гласуване. Учените го свързват с това, че истинските „автори“ на тази стратегия за изработка на решения – насекоми и бактерии – не са склонни към риск, тъй като прибързаното построяване на кошер или колония в неудачно избрано място обикновено завършва със смърт на цялата популация.
Нещо подобно, както смятат Хагман и колегите му, протича в центъра на вземането на решения в нашия мозък, където стотици и хиляди отделни нервни клетки се опитват да намерят оптимален вариант на по-нататъшните действия.
„Нашият мозък работи по такъв начин, че решението се взема само когато определен брой неврони стават активни в центъра на вземането на решения. Съществуващите днес теории, обясняващи механиката на този процес, не отчитат влиянието на положителните обратни връзки, което следва да се коригира“, заключава Ръсел Голман (Russel Golman), друг автор на статията.
