Сензацията от НАСА: Слънчевият вятър отвял атмосферата на Марс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

NASA
Мегавселена
  • 5 ноември 2015 г. в 22:07 Последна промяна:
    6 ноември 2015 г. в 12:43

Преди милиарди години Марс е приличал много на Земята. Но нещо се е случило преди 3,7 млрд. години. То изменило изключително много климата на Червената планета, превръщайки повърхността ѝ в суха и безжизнена пустош. Това е поредната новина, подгрявана от НАСА.

Четири години планетолозите се чудят къде са отишли всичката вода и въглероден диоксид. Сега изследователите са една стъпка по-близо благодарение на апарата на НАСА MAVEN, който наскоро направи една година в орбита около Марс.

Тази вечер учените от НАСА съобщиха, че Марс губи в Космоса по около 100 грама атоми от атмосферата си всяка секунда, а една от главните причини за това е слънчевият вятър – бързи, заредени частици, изстрелвани от Слънцето. Когато слънчевият вятър е много силен, например след слънчево изригване, скоростта на загуба на частици от атмосферата може да се увеличи до 20 пъти.

„За мен е изключително интересно, че слънчевите изригвания подпомагат загубата на атмосфера, защото слънчевите бури са били по-чести и обичайни в ранната история на Слънчевата система“, каза на пресконференцията Дейвид Брейн (David Brain), който е изследовател в мисията MAVEN.

При изригвания на Слънцето скоростта на „изчезване“ на марсианския въздух в Космоса се увеличава на порядъци. Учените са публикували серия статии в сп. Science, а обявяването на сензационната новина беше предвидено едновременно с излизането на поредния му брой.

Сондата MAVEN е изпратена към Марс през ноември 2013 година с цел да изучи структурата и поведението на атмосферата на Червената планета и да намери отговор на една от главните ѝ загадки – къде и кога голяма част от нейната въздушна обвивка, заедно с водите от океаните, е изчезнала в Космоса.

© NASA/ GSFC

© NASA/ GSFC

През септември 2014 година MAVEN се приближи към Марс и започна неговото изучаване, като успя да извърши серия дълбоки „гмуркания“ в атмосферата и да открие необичайни полярни сияния в горните ѝ слоеве.

Днес ръководителят на мисията – Брус Якоски (Bruce Jakosky) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ), и редица други планетолози са представили първите научни резултати от работата на MAVEN на орбитата на Марс. В тези публикации учените потвърждават откритията, за които са съобщавали по-рано, и разказват за новите тайни в марсианската атмосфера.

Например наблюдения на поведението на газовете и магнитните полета в атмосферата на Марс по време на мощно коронално изхвърляне на маса от Слънцето на 8 март тази година помогнало на учените да изяснят, че именно такива слънчеви бури по-скоро са причината за изпарението на голяма част от въздуха и водата на Червената планета в Космоса.

Атмосферата на Марс по време на сблъсъка с изхвърлените от Марс електрони. © MAVEN/NASA/Jacosky et al., Science 2015

Атмосферата на Марс по време на сблъсъка с изхвърлените от Марс електрони. © MAVEN/NASA/Jacosky et al., Science 2015

По-конкретно по време на това изхвърляне скоростта на отлитане на йони в Открития космос се е увеличила повече от 10 пъти и в горните слоеве на атмосферата са се появили вещества, например атомарен кислород, които обикновено не се издигат толкова високо. В миналото подобни бури на Слънцето са протичали много по-често, което може да обясни защо атмосферата на Марс не е защитена от магнитно поле и е 110 пъти по-разредена от въздушната обвивка на Земята.

Друга изненада станало откритието, че атмосферата на Марс като цяло съдържа повече кислород, отколкото очаквали да видят учените. Неговият дял във въздуха много силно се колебае от една точка към друга, което планетолозите свързват с различна намагнитеност на кората на Марс в различни региони и активно смесване на слоевете въздух.

Освен това сами по себе си тези колебания и свързаните с тях огнища на остатъчна намагнитеност говорят, че слабото магнитно поле на Марс значително по-силно влияе на неговата атмосфера, отколкото сме свикнали да смятаме.

В двете последни статии учените разказват за два добре известни и популяризирани в пресата феномена – ултравиолетовото полярно сияние в Северното полукълбо на Марс, фиксирано от MAVEN през декември 2014 година, а също така за загадъчния прахов облак, състоящ се от частици с космически произход.

Механизмът на възникване на полярни сияния на Земята (вляво) и на Марс (вдясно). © MAVEN/Schneider et al./Science 2015

Механизмът на възникване на полярни сияния на Земята (вляво) и на Марс (вдясно). © MAVEN/Schneider et al./Science 2015

Повторният анализ на данните потвърдил, че тези два феномена действително съществуват, и установил, че сиянията вероятно са възникнали благодарение на откритата от MAVEN частична намагнитеност на кората на Марс.

В това отношение учените са съгласни с резултатите на своите колеги от Европейската космическа агенция, изучаващи същите полярни сияния по данни от сондата Mars Express.

Новата информация ще хвърли светлина не само върху това колко обитаем е бил Марс в далечното минало, но и колко обитаеми може да са и други планети с подобни слънца.

РИА Новости/Business Insider

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори