Сфера от горещи газове заобикаля черните дупки

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA. JPL-Caltech
Антония Михайлова

Наблюдения на черна дупка в съзвездие Змия показали, че подобни обекти са заобиколени от практически идеална сфера от горещи газове.

Това може да обясни защо свръхмасивните черни дупки задушават процесите по звездообразуване в галактиките, твърдят астрономи в статия, публикувана в изданието Science.

„Ние знаем, че черните дупки в центровете на галактиките могат да изяждат материята и че този процес изработва своеобразен космически „вятър“.

Смятаме, че той дирижира процеса на ръст на галактиките. Знаейки скоростта, формата и размерите на тези ветрове, сега можем да разберем колко силни са те“, казва Фиона Харисън от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, ръководител на проекта NuSTAR.

Харисън и колегите ѝ разкрили част от тези параметри, наблюдавайки относително близка до нас свръхмасивна черна дупка – квазара PDS 456, разположен в южната половина на съзвездие Змия, на 2,5 млрд. светлинни години от Земята.

Квазарът е необичайно активен и повече прилича на древните квазари, съществували в зората на живота на Вселената, отколкото на тихите свръхмасивни черни дупки на същото разстояние от Земята. Това свойство на PDS 456 от доста отдавна привлича вниманието на астрофизиците, изучаващи историята на еволюцията на галактиките.

„За астронома шансът да изучи PDS 456 е приблизително същият, както за палеонтолога възможността да види и пипне жив динозавър. Ние успяхме да изучим физичните свойства на тази важна част от галактиките и да разкрием редица малки детайли, които не могат да се видят в древните черни дупки, живеещи във „века на квазарите“, добавя Даниел Щерн от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Използвайки орбиталните рентгенови телескопи NuSTAR и XMM-Newton, авторите на статията успели да потвърдят, че свръхмасивните черни дупки действително изхвърлят част от „сдъвканата“ звездна материя, газ и прах във вид на горещи газове.

Тези газове, съдейки по разпределението на „горещите“ йони желязо, формират практически идеална сфера около квазара и постепенно се разпръсват наоколо.

Даденият извод станал сравнително неочаквано откритие за учените, тъй като по-рано се смяташе, че емисиите от черните дупки изглеждат като своеобразни „уши“ – сравнително тесни снопове горещ газ над и под квазара, а не като сфера.

Както показват изчисленията на Харисън и колегите ѝ, „остатъците“ от свръхмасивните черни дупки забавят процесите по звездообразуване значително по-бързо, отколкото се смяташе преди. Този извод може да обясни защо в много галактики нови звезди не се формират или възникват изключително бавно.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори