Шепот от отвъдното. Опит за научно обяснение

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

От момента на изобретяването на записващите устройства хората съобщават за гласове от отвъдното, записани на лентата.

Още в началото на ХХ век са провеждани експерименти с монтиране на записващо оборудване в тиха стая. При преслушването на записите се появявали човешки гласове или нещо, което напомня глас.

Някои хора съобщавали, че са получавали съобщения от мъртви роднини във вид на телефонно позвъняване, изображение на екрана на телевизора или компютъра.

Д-р Имантс Барушс от университета на Западно Онтарио е провел две изследвания с цел да провери могат ли починалите да общуват с живите чрез електронни устройства.

В първия опит този феномен бил възпроизведен само отчасти. Изследването било публикувано в Journal of Scientific Exploration през 2001 година.

Лов за привидения в лабораторията

Преди  началото на опита Барушс се срещнал с Марк Мейси в Боулдър, Калифорния. Мейси правел снимки, на които по думите му са запечатани духове, и се опитвал да докаже съществуването на свръхестествени явления чрез аудиозаписи.

Мейси дал няколко съвета относно провеждането на експеримента, спомня си Барушс: „Той подчерта две неща: най-успешните опити били резултат от духовни цели. Затова е необходима духовна честност от страна на изследователите. За да се фиксират паранормални гласове, е важно да се създаде поле за контакт.“

Може ли опитът за научно доказателство да се смята за духовна цел? Що се отнася до създаването на „поле за контакт“, Барушс отбелязва, че „параметрите за създаване на такова поле, освен настойчивост и духовни мотиви, са неизвестни“.

Той избрал двама асистенти от университета в Лондон, Канада, които от негова гледна точка се отличавали с честност. Те монтирали оборудване в звукоизолирана стая, а експериментът се провеждал в тайна. Всеки от сътрудниците влизал в стаята и записвал своя разговор с духовете.

Д-р Барушс и асистентите му записвали звуци от радио, настроено между станциите. Когато се обръщали към духове, които можело да присъстват наоколо, те чували нещо подобно на фрази или думи. Резултатите от опита показали, че така нареченият феномен електронен глас (EVP) наистина може да съществува, но еднозначни потвърждения не били получени.

Какво чули учените

Барушс описал какво са чули на записите, провеждани в продължение на 60 часа.

„Освен очевидни смущения на радиото от време на време се появяваше жужащ звук, възможно предизвикан от смущения от флуоресцентната лампа. Понякога се появяваха резки колебания на шумовия фон, подобни на тези, които съм чувал, когато Мейси демонстрираше своето оборудване. Той обясняваше това като опити на духа да вземе под контрол радиосигналите.“

Във втория опит, проведен през 2007 година, Барушс се опитал да отстрани някои недостатъци на първия опит. Вместо използването на радио, което дава възможност за изкривено тълкуване, той използвал компютърна програма, която произволно генерирала букви и думи. Учените искали да видят ще се появят ли някакви необичайни фрази.

Появата на логични и необичайни фрази, които не могат да възникнат в резултат на случаен набор, би могло да бъде доказателство, че върху устройството влияе дух, опитващ се да предаде послание.

Барушс използвал и генератор на електронен глас – устройство, което нарязва звукови файлове и ги слепва произволно. Идеята била в това да се установи дали ще се появи някаква връзка между генератора на случайни думи и генератора на електронен глас.

Резултатът бил нееднозначен – появила се една съществена последователност от думи, но не били наблюдавани голямо количество аномални сигнали.

Най-интересни резултати се получили с друга компютърна програма, която произволно генерирала „да“ или „не“. Изследователите задали 11 въпроса, на които можело да се отговори с „да“ или „не“, на девет от които били получени верни отговори.

Двата въпроса, на които били дадени неправилни отговори, можело да се тълкуват различно. Неправилен отговор бил даден на въпроса: „В Лондон ли живеем?“, тъй като учените наистина живеели в Лондон, Онтарио, Канада. Барушс отбелязал, че въпросът бил формулиран неправилно, той звучал така, сякаш ставало дума за по-популярния британски Лондон.

На втория въпрос „Пет деца ли има асистентката“, отговорът бил „да“, но всъщност тя имала три деца и две кучета. Барушс смята, че ако върху генератора наистина влияело някакво същество, то би могло да е отчело кучетата заедно с децата.

Във всеки случай 9 правилни отговора от 11 вече бил „уникално съвпадение от гледна точка на статистиката“. В тази програма вероятността да се получи такъв резултат бил равен на 4,2%.

Повечето записи и резултати от генераторите на случайни думи и фрази не показали, че духовете се опитвали да общуват. Но Барушс отбелязал други любопитни детайли от опитите.

В експеримента взела участие жена, която се смятала за медиум. Поканили я с надеждата, че ще може да почувства присъствието на духовете, опитващи се да общуват чрез електронните уреди, и да даде съвет как най-добре да се проведе експериментът.

По време на сеанса учените задали въпроса: „Какво ни е необходимо да знаем и какво не разбираме достатъчно в този въпрос?“ Медиумът веднага чула как генераторът за електронен глас произнесъл думата „възможност“. В този момент се активирал генераторът на случайни фрази и създал фразата „ясна възможност беше да име“. Барушс и другият учен не чули в този момент думата „възможност“, но я чули на записа.

По време на друга сесия учените задали въпроса: „Какво трябва да направим, за да подобрим работата?“ Генераторът на случайни фрази показал: „ние проведем измерване, когато безизходен продължи“. Барушс и колегите му размишлявали дали се явява думата „продължи“ сигнал, че трябва да прекратят опитите.

Те отново активирали генератора на фрази, който показал: „чувстват достигат светлина изяснят фигура логическа хората продължат.“ Думата „продължат“ се повторила.

Генераторът на случайни букви не дал никакви впечатляващи резултати, подчертал Барушс.

Медиумът казала, че според нея на духовете са необходими огромни усилия, за да повлияят на електронните уреди, и едва ли ще се решат на това. Но добавила, че получила съобщение от починали учени, включително от бивш колега на Барушс, който „дискутирал за квантовата теория и за връзката между разума и материята в много подобен маниер“. Той и медиумът опитали да медитират преди опита, както препоръчал духът чрез медиума.

„Тъй като ние провеждаме опити в толкова хипотетична сфера, аз и медиумът започнахме да усещаме, че навлизаме в зона на неопределеност. Това противоречи на ясните критерии, необходими за научно изследване – пише Барушс. – Но ние смятахме, че подобна неопределеност може да е полезна, или поне на този етап, за да може този феномен да придобие ясни форми.“

И допълва: „Например по време на 11-ия сеанс решихме да не използваме генератора да/не, тъй като това веднага би ни избавило от нееднозначност. Експериментирахме с генератора да/нет чак по време на 25-ия и последен сеанс, задавайки въпроси, на които знаехме отговорите.“

Барушс смята също така, че компютърната програма може да показва недостатъчно произволен набор от букви. В резултат нито едно същество не се опитва да му влияе. Друга вероятност е, че върху уредите оказва влияние съзнанието на самите учени.

Опити, проведени в лабораторията по изучаване на аномалиите в Принстънския университет, показали, че съзнанието на хората е способно да влияе физически върху електронните уреди.

Epoch Times

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори