Мнозина разговарят сами със себе си, но невинаги дори забелязват това. А когато забележат, млъкват и се замислят дали не страдат от някое отклонение.
Трябва ли да се притесняваме за този странен навик? Не. Последни изследвания сочат: това не е патология, напротив, дори е полезно упражнение за главния мозък. До този извод са стигнали психолози от университета Уисконсин-Медисън (САЩ).
В експериментите на американците участвали две групи доброволци. Те трябвало да търсят скрити в стаята вещи. Тези в първата група трябвало да коментират действията си на глас, а хората от втората – да обикалят мълчаливо из стаята.
„Резултатите ни учудиха – признава ръководителят на изследването Алекс Туле. – Тези, които говореха, откриваха предметите няколко пъти по-бързо от другите, които мълчаха.
Както обясняват учените, казвайки на глас поставената задача, човек ускорява процеса на мислене и така съкращава пътя към вярното решение.
„Подобна тактика позволява да концентрираш вниманието, да се съсредоточиш върху детайлите, да се ориентираш в пространството и в ситуацията”, твърди Туле.
Американските учени са изяснили още, че „мълчаливите” вътрешни диалози помагат да контролираш собственото си поведение.
Например когато искаме да хапнем допълнително парче торта, то мислено си говорим: „Стига, ще станеш 100 кила.” Или се увещаваме при тренировки да продължим, макар че сме безумно уморени.
„Всяко общуване със самия себе си позволява да се анализират нашите емоции, мотиви, мисли и постъпки – обяснява проф. Алън Морън от университета „Маунт Роял” (Канада). – Ние започваме да осмисляме това, което обикновено остава в сферата на безсъзнателното. Затова хората с развита способност към вътрешен монолог по-добре разбират себе си.”
По данните на специалистите повечето хора разговарят със себе си поне веднъж на няколко дни. Това се смята за нормално.
Коментар на специалиста
Лекарят психотерапевт, кандидат на медицинските науки Олег Румянцев:
„Говорете по-кратко”
„Разговорите със себе си имат и отрицателна страна – пояснява ученият. – Някои хора зациклят на своите проблеми и постоянно си ги проговарят в главата. Не могат да се избавят от тях. А това води до тревоги и депресии.
Ако зацикленият собствен разговор не завърши самостоятелно, то рискуват да станат пациенти на психиатрична клиника. Такива хора трябва да се обърнат към специалист, за да се избавят от натрапчивите тежки мисли.
И още – постоянните разговори със самия себе си може да сочат рядко психическо разстройство – раздвояване на личността, чиито причини са тежки емоционални травми в ранното детство, повтарящо се физическо или емоционално насилие.
Вижте още: Да поговориш с интелигентния човек в себе си
Това разстройство е крайна проява на механизма на психологическа защита, при който човек започва да възприема случилото се с него, сякаш се случва с някой друг.”
Източник: КР
