Екип от физици от Кеймбриджкия университет направи важна стъпка към разгадаването на най-дълбоките тайни на микросвета.

По време на експерименти в Големия адронен колайдер изследователите за първи път регистрираха следи от изключително рядък разпад на частици, настъпващ на невъобразимо малко ниво, наречено от тях „зептовселена“.

Този свръхмикроскопичен свят съществува в мащаби от порядъка на един зептометър (една трилионна от милиардната част на метъра). Това е приблизително 100 милиарда пъти по-малко от размера на единичен атом.

Според публикация на BBC, наблюденията в този диапазон приближават науката до откриването на непознати досега елементарни частици и нови фундаментални сили в природата.

Рядък разпад на чаровния кварк

В рамките на проведените опити в колайдера частици са били сблъсквани със скорост, близка до тази на светлината.

Изследването е било насочено към поведението на т.нар. чаровни кварки – основни градивни елементи на познатата материя.

Тези частици се отличават с изключителна нестабилност и съществуват само около 1,5 трилионни части от секундата, преди да претърпят трансформация.

Учените са уловили признаци на феномен, който се проявява едва веднъж на 10 милиарда случая. Частица, съдържаща чаровен кварк, се разпада на два мюона (по-тежки аналози на електроните).

Чрез прецизното измерване на подобни редки събития физиците могат да засекат евентуално влияние на нови природни закони извън познатите рамки.

В търсене на тъмната материя

Въпреки че текущите данни съответстват на предвижданията на Стандартния модел във физиката на елементарните частици, прецизирането на тези измервания може да отвори вратата към „новата физика“.

За окончателното потвърждаване на резултатите обаче ще са необходими допълнителни експерименти.

Една от основните цели на по-нататъшните изследвания в „зептовселената“ е разкриването на неуловимата тъмна материя, която съставлява над 80% от масата на Вселената.

Тъй като тя все още не може да бъде наблюдавана пряко, учените предполагат, че кварките на това субмикроскопично ниво са значително по-чувствителни към нейното въздействие. Това би могло да промени начина, по който те си взаимодействат и се разпадат.