Рисунките на първобитен човек в Каповата пещера в Башкирия се оказаха по-древни с поне 2500 години, отколкото се смяташе преди. Учените не изключват, че те може да се „състарят“ с още няколко хиляди години, казва директорът на производствения център по опазване и използване на недвижимите обекти от културното наследство на Башкирия Данир Гайнулин пред ТАСС.
„Предишната датировка беше само косвена – чрез карбонов метод, въглен, който лежи в културния слой. Никой не е изследвал самите рисунки. А сега специалистите взеха проби от 21 места от самите рисунки и по слоевете на налепите установиха, че рисунките са нанесени в отрязък преди 14 000 до 36 000 години. След уточняване на резултатите те установиха, че 19 500 години е възрастта, за която може да се говори по-точно“, казва Гайнулин.
Предишният радиовъглероден анализ показал, че най-старите скални рисунки имат възраст 17 000 години.
По думите на Гайнулин изследванията са проведени от специалистите на Института по геология на университета в Инсбрук (Австрия) и университета на Минесота (САЩ) Той добавя, че изучаването на рисунките от епохата на пелеолита продължават и не е изключено още да се „състарят“.
Една от най-големите карстови пещери в Русия – Каповата – е разположена в резервата Шулган-таш, на 350 гилометра от Уфа. Нейната дължина е около 3 километра, тя се състои от три етажа. В пещерата има огромни зали, коридори, галерии, подземни езера, подземната река Шулган, съхранил се е и уникален сталагмит с височина 3 метра и ширина в основата около 8 метра.
Известност на пещерата са дали откритите през 1954 година скални рисунки. Почти всички те са изпълнени с охра, но има и по-редки, изпълнени с въглен. Древните хора са изобразили на стените на пещерата мамути, коне и други животни, антропоморфни фигури, както и по-сложни за интерпретация знаци.
Каповата пещера е номинирана за включване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Едно от основните изисквания за включване в списъка е създаването на музей-резерват с точно копие на фрагменти от стените с наскалните рисунки, а входът в самата пещера ще бъде ограничен, за да не се навреди на оригиналните рисунки.
Конкурсът за създаване на макет на музея, който ще бъде разположен до Каповата пещера, е обявен през декември миналата година. В момента Каповата пещера е недостъпна, тъй като река Шулган е излязла от коритото си и частично е заляла входа към пещерата, поради което екскурзиите временно са спрени.
Куева де лас Манос (Пещерата на ръцете) в Южна Аржентина. Wikimedia Commons
Преди повече от година екип от австралийски и индонезийски учени обявиха, че скалната живопис в Европа и Азия се е появили приблизително в един и същи период. Изводът им беше направен след изучаването на рисунки в карстови пещери на остров Сулавеси (Индонезия).
„По-рано беше прието да се смята, че наскалната живопис се е зародила в Европа преди около 40 000 години. Най-древните паметници са открити във Франция и Испания. Но изучаването на скалните рисунки на Сулавеси говори, че те са били направени приблизително в същия период“, заяви Максим Обер, един от участниците в изследването.
Тогава учените датираха рисунките в две галерии, открити на индонезийския остров, на 35–39 хиляди години. Става дума за изображенията на човешки ръце, изпълнени в същия стил, както и в прочутата пещера Куева де лас Манос (Аржентина), и изображенията на бабирус (бозайник от семейство Свине), който се среща на Сулавеси и близките острови.
Пещерата Ел Кастильо. © Pedro Saura via Science/AAAS
Днес за най-древен паметник на изкуството се смята праисторическата пещера Ел Кастильо в Испания. Нейните стени са изписани с полихромна живопис, която датира от епохата на късния палеолит.
