Меркурий, първата планета от Слънцето, остава до голяма степен загадка за учените. Това се дължи основно на ограничения брой космически апарати, които са я посетили.

Въпреки това, дори малкото събрани данни разкриват нови и вълнуващи характеристики, които преди са се смятали за невъзможни.

Един от тези интригуващи аспекти е магнитното ѝ поле, открито за първи път през март 1974 г.

Откритие, което едновременно изненадва и озадачава учените заради малкия размер на планетата.

Повече от 50 години по-късно изследователите може би са научили нещо ново и интересно за магнитното поле на Меркурий.

Eкип от учени от САЩ и Франция е изследвал потенциала на магнитното поле на Меркурий, което е едва около 1% от силата на земното, да улавя слънчевия вятър в определени точки от орбитата си.

Този процес може да доведе до образуването на радиационни пояси. Явление, чието съществуване там дълго време се е смятало за невъзможно.

За целите на изследването учените са използвали комбинация от данни, събрани от мисията MESSENGER на НАСА, нови методи за анализ на данни и компютърни симулации.

Основната цел е била да се разреши дългогодишният спор дали Меркурий и неговото слабо магнитно поле могат да създадат радиационни пояси, потенциално сравними с поясите на Ван Алън около Земята.

Тези пояси представляват области с формата на поничка, образувани от заредени частици, които се улавят от магнитното поле на Земята.

Те защитават планетата ни от вредната космическа радиация, но същевременно могат да повредят космическите апарати, които преминават през тях.

Дебатът за магнитното поле на Меркурий започва с данни, събрани от сондата „Маринър 10“ на НАСА през 1974 г.

Но по-късно апаратът MESSENGER опровергава първоначалните заключения.

В крайна сметка изследователите установяват, че магнитното поле на Меркурий действително улавя слънчевия вятър и образува радиационен пояс в различни точки от своята елиптична орбита около Слънцето.

Екипът открива, че радиационен пояс съществува приблизително през половината от времето, когато Меркурий е в най-далечната си точка от Слънцето (афелий). И около 20% от времето, когато е най-близо до него (перихелий).

Всеки такъв пояс има продължителност на живота между 8 и 12 часа.

„Екстремните явления на космическото време на Земята всъщност са норма на Меркурий. Планетата предоставя естествена лаборатория за изучаване на това как може да изглежда радиацията на други планети, които обикалят близо до своите звезди. Както и на далечни планети по време на екстремни космически метеорологични явления“, казва Уейдзие Сун.

За разлика от Земята, която има почти кръгова орбита, Меркурий има силно елиптична (овална) орбита

Това означава, че по време на своето движение тя се отдалечава и приближава значително до Слънцето. Формата на орбитата се нарича ексцентрицитет и се измерва по скала от 0 до 1, като ексцентрицитетът на Земята е 0,0167, а този на Меркурий – 0,2056.

Подобно на Меркурий, нашата Слънчева система служи като естествена лаборатория за изучаване на активността на други звезди и екзопланети.

Макар магнитното поле на Земята и поясите на Ван Алън да играят жизненоважна роля в защитата на нашата планета и поддържането на живота, това потенциално може да важи и за екзопланетите.

Освен това се смята, че от над 6300 потвърдени екзопланети, между 4500 и 5000 обикалят по-близо до своите звезди, отколкото Меркурий около нашето Слънце.

Резултатите от проучването са публикувани в сп. Nature Astronomy.