Объркваме само една буква и SMS-ът вече придобива двусмисленост. Кликаме бързо с мишката и писмото отива до друг получател… Съвременните технологии забързват ритъма, като все по-често ни поставят в неловки ситуации. Какво означават тези наши „обърквания”?
„Бурна връзка завърши с раздяла. Дълго преживявах случилото се… Когато страстите утихнаха, започнах връзка с мой колега. Един ден бившият мина през офиса по работа. Видяхме се, поздравихме се… Той си тръгна, а аз след като получих няколко закачливи SMS-а от настоящия ми приятел, отговорих: „Безумно те желая!” – и, о ужас, изпратих го не на този, а на онзи, който преди минути беше в офиса… Вече пет години сме заедно!”
Новите технологии би трябвало да улесняват общуването, но точно заради тях ние все по-често попадаме в неловко положение. Новият вид комуникации ни позволява да действаме спонтанно и не предполага предварителното обмисляне на това, което пишем. Така свикваме да не препрочитаме съобщението, преди да го изпратим, защото не искаме да се бавим. Така нараства броят на объркванията.
Бързината и възможностите на електронната поща ни дават усещане за свобода, което напомня детското чувство за всемогъщество. Действаме импулсивно, губейки контрол над себе си, несъзнателно правим това, което съзнателно бихме искали да избегнем, уточнява психологът Лев Хегай.
Виртуалните средства за комуникация имат още едно привлекателно свойство: чувстваме се по-разкрепостени, струва ни се, че може да кажем всичко, което искаме, без да се опасяваме за последиците. Та нали човекът, с когото общуваме, е далеч, не е до нас, значи не трябва нито да уточняваме, нито да се притесняваме за това, което казваме: без да виждаме реакцията му, може да се отдадем на въображението си, да се потопим във фантазиите си и да не следим за това, което може да се случи.
Скритите желания
Примерът на жената, все още мислеща за бившия си приятел, или историята за момичето, което толкова бързало да отговори на дълго чаканото предложение за среща, че написала в SMS-а вместо „след час” – „след член”, показват в колкото трудно положение може да ни поставят тези обърквания.
Електронните връзки сякаш ни подтикват към правенето на грешки: свиквайки с това, че може да бъдем анонимни и безнаказани във виртуалното пространство, ние неволно пренасяме този навик в личното общуване.
„Изпратих на приятелката си съобщение с описание на интимните си преживявания, а се оказа, че то се вижда в целия форум – ужасено разказва млада жена. – Докато разбера как да изтрия поста си, всички бяха успели да го прочетат. Случайно ли е станало това, или не? „Неопитният потребител може да допусне подобна грешка, но преди да изпратиш лично съобщение, би трябвало да се запознаеш добре с правилата във форума, коментира Лев Хегай. Зад тази грешка вероятно стои несъзнателното желание на момичето някой друг да разбере за нейните преживявания, например виновникът за тях, нейният партньор.
Подобни неволни обърквания може да удовлетворяват и потребността за демонстративност и публичност. Може би тази жена е имала нужда от вниманието на околните и публикуването на преживяванията й е помогнало да го постигне.
Агресия в търсене на изход
Неловките постъпки показват и агресивните ни импулси. Злословим за наш познат по електронната поща или скайп и „случайно” изпращаме написаното точно на него! Или пък не забелязваме, че не сме затворили телефона, и шумно изказваме недоволството си към този, с когото току-що сме разговаряли.
Съзнанието ни придържа към цензура, като ни забранява да изказваме отрицателните чувства в обществения и личния ни живот. Но подсъзнателното понякога се бунтува, като ни подбужда да говорим открито, въпреки волята ни. Често това се случва в тежки моменти, когато не може да се справим с чувствата си. Колкото по-важен е за нас проблемът, толкова по-висок е рискът от объркване, невнимание и грешка, свързани с него. Колкото повече се опитваме да се контролираме, толкова по-агресивно се проявява подсъзнанието ни. Ето защо такива „засечки” често се случват в служебната ни кореспонденция, като създават океан от проблеми точно там, където искаме да изглеждаме безупречни.
Провокират ли ни новите технологии? Не, до появата им подсъзнанието ни се е държало по същия начин. Разликата е в това, че преди не сме забелязвали, че този, когото ругаем, стои до нас. С появата на новите средства за комуникация ние вече общуваме по-активно и съответно правим повече грешки. Съвременникът, който забравя да изтрие SMS-а от любовницата си, не се различава много от неверния съпруг от миналия век, който е забравил любовното писмо в джоба на палтото си .
Фокусът на подсъзнателното
Грешки, обърквания, загубени вещи – сякаш това се случва с нас само защото сме невнимателни. Първи е разбрал, че това не е така, създателят на психоанализата Зигмунд Фройд. Той е доказал, че по този начин се проявяват подсъзнателните ни намерения, зад които стои желанието да се освободим от чувството за вина, угризенията на съвестта и страха. На вас сигурно ще ви се стори невероятно, че в това да загубиш нещо, което често приемаме като досадна случайност, участва някакво наше намерение, пише Фройд.
Но може да се приведат много примери, като следния. Млад мъж изгубил скъп за него молив. Ден преди това той получил писмо от свой роднина, в което онзи му заявил, че повече няма желание да се съобразява с неговото лекомислие и мързел. Моливът бил подарък от въпросния роднина. Без това съвпадение ние, разбира се, не бихме могли да твърдим, че в загубата на молива играе желанието да се избави от тази вещ. Съществуват много аналогични случаи. Губят се предмети, когато се скараш с този, който ти ги е дал, и ти е неприятно да си спомняш за него, или когато самите вещи вече не ти харесват и ти търсиш предлог да ги замениш с други, по-хубави.
Други интересни случаи и „грешки” в комуникацията
„Когато бях на 14 години, се разболях от жълтеница и прекарах дълго време в болница. Така исках да се прибера у дома, но родителите ми се бояха, че може да заразя сестра ми, и трябваше да остана. Това, което си спомням, бе безкрайното вглеждане в стените на стаята, боядисани в жълто. Оттогава минаха много години и аз дори не забелязах, че не нося жълти дрехи, не ям жълти плодове и зеленчуци. Това стана случайно, докато писах курсова работа за възприемането на цветовете…”
„Срещахме се само няколко месеца, но почти седем години съжалявах, че сме се разделили. Наскоро реших да видя страницата на мой колега в една социална мрежа и за да не се издам, създадох нов акаунт. Едновременно реших да погледна и неговия профил, само след секунда разбрах, че съм вляза с истинското си име, макар че не исках. След два дни той ми се обади и аз бях безумно щастлива. Мислех си, че този път всичко ще се получи, но скоро разбрах, че това съвсем не е моят човек. Разделихме се и аз престанах да мисля за него.”
„Когато започнах да си търся работа, си казах, че няма да избирам дълго. Реших, че ще постъпя на първото място, където ме вземат. Така първо отидох на интервю за работата, която най-много исках. Срещата не мина добре и бях почти сигурна, че няма да ми се обадят. След това веднага се обадих на друга обява. В деня на срещата закъснявах, обадих се и помолих да се видим в друг ден. Усещах, че не искам да ходя там, но не разбирах точно защо. Следващия път пак протаках нещата, но не посмях да се обадя отново за отмяна на интервюто. На влизане в сградата ми се обадиха от фирмата, в която исках да работя. Сега съм там и съм много доволна.”
„След близо месец раздяла приятелят ми най-сетне трябваше да се върне от командировка. Изпратих му SMS: „Чакам те с нетърпение! Прибирай се по-скоро!” След около час на вратата позвъни бившият ми съпруг. Оказа се, че съм сгрешила номера и съм изпратила съобщението на него.”
Вижте още интересни статии от СРодители
