Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Случват ли се жеги в Антарктида?

12 май 2014 г. в 00:08
Последно: 13 май 2014 г. в 00:17

В определени части на Антарктида в миналото е било толкова топло, колкото и на съвременното крайбрежие на Калифорния, а в полярните райони на южната част на Тихия океан температурата е достигала стойности, фиксирани във Флорида през XXI век.

Това са резултатите от изследване, проведено с нови методи за измерване и публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences. Резултатите подчертават риска от увеличаване на температурите на полюсите на Земята, което съответно ще доведе до топенето на ледовете и повишаване на морското равнище.

Изследването, проведено от учени от Йейлския университет (САЩ), е посветено на Антарктика през еоцена (преди 40-50 млн. години) – този период се характеризира с висока концентрация на атмосферния въглероден диоксид и парников климат. Днес целогодишно температурата на Антарктида е една от най-ниските на Земята.

Според Хагит Афек, доцент в областта на геологията и геофизиката, невинаги е било така и новите изследвания помагат да се уточнят климатичните модели, използвани за прогнозиране на климата в бъдеще.

„Оценката на температурите в миналото ще ни помогне да определим степента на влияние на парниковите газове върху климата и по-специално за усилването на последствията от глобалното затопляне в полярните райони“, казва Афек.

Водещият автор на изследването Питър Дъглас е провел изследването като студент в лабораторията на Афек в Йейл. Днес той има докторска степен и продължава изследването в Калифорнийския технологичен институт. Изследователският екип включва палеонтолози, геохимици и специалисти в областта на климатичната физика.

Оценявайки концентрацията на редки изотопи в изкопаеми раковини, учените открили, че температурата в някои части на Антарктида е достигала 17 градуса по Целзий през еоцена, а средногодишната температура е била 14 градуса по Целзий, което днес съответства на средногодишната температура на крайбрежието на Калифорния.

Температурата през еоцена в южната част на Тихия океан е достигала 22 градуса по Целзий, което според учените съответства на съвременните температури във Флорида.

Съвременната средногодишна температура в южните области на Тихия океан близо до Антарктида е около 0 градуса по Целзий. В древността температурата в тази област не е била равномерна и в тази област е била по-висока. Учените смятат, че причина за разликата в температурите са били океанските течения.

„Оценявайки температурите в миналото в различни части на Антарктида, изследването дава представа за това колко топло е било в Антарктида, когато концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на Земята е била много по-висока – казва Дъглас. – Сега знаем, че на континента е било топло, но температурата в едни райони е превишавала температурата в други.

Това служи като доказателство, че глобалното затопляне се проявява особено силно до полюсите на Земята. Благодарение на океанските течения и топенето на полярните ледове, водещо до повишаване на морското равнище, затоплянето в тези региони води до значителни изменения на климата, излизащи далеч извън обичайните изменения.“

За да измерят температурата в отминалата епоха, учените установили съдържанието на два редки изотопа, свързани помежду си в изкопаеми черупки от мекотели, които съавторът на изследването Линда Ивани от университета на Сиракуза събрала на остров Сиймур, край североизточното крайбрежие на Антарктическия полуостров.

Според учените концентрацията на връзките между въглерод-13 и кислород-18 определя температурата, при която е протичало нарастването на раковините. Те комбинирали резултатите с други геотермометри и моделни симулации. Новата техника за измерване се нарича комплексна термометрия на въглеродните изотопи.

„Успяхме да комбинираме данните, получени от различни геохимични техники по изучаване на природните условия в миналото, с моделните симулации на климата, за да разберем нещо ново за функционирането на климатичната система на Земята в условия, различни от съвременните – казва Афек. – Комбинирането на данните предоставя по-пълна картина в сравнение с всички други подходи.“

Категории на статията:
Природа