Поне една суперземя – планета, по-голяма от Земята, но по-малка от Нептун – може да се е формирала до Слънцето в ранните години на Слънчевата система, сочи ново изследване.
С времето тази хипотетична суперземя може да е събрала за себе си всички отломки в тази област от космическото пространство, а след това може да е била погълната от Слънцето, съобщава Discovery.
Този сценарий е едно от възможните обяснения на необичайния факт, че във вътрешната част на Слънчевата система в пределите на орбитата на Меркурий отсъстват големи космически отломки, макар че потвърждение за сценария е само компютърен модел и фактът, че нищо не наблюдаваме в пределите на орбитата на най-близката до Слънцето планета, твърдят авторите на новото изследване.
„Единствено (физическо) доказателство, че суперземи може да са се формирали в нашата Слънчева система, е липсата на големи космически обекти в тази област – нито едно камъче! – казва главният автор на изследването Ребека Мартин, асистент-професор от университета на Невада в Лас Вегас. – Затова ние смятаме, че суперземи може да са се формирали в тази зона, а след това да са паднали на Слънцето.“
Наблюденията на супреземи, разположени в планетните системи на други звезди, свидетелстват, че планети от този клас може да са се формирали по един от два сценария, свързани с тяхното пространствено разположение – in situ, тоест там, където те се намират в момента, или далече от звездата, ако се вземе предвид къде те може да са мигрирали с времето.
Според изследователите в случая със Слънчевата система се реализира вторият механизъм за формиране на суперземи, включващ миграция на планетите.
„Ако протопланетният диск е достатъчно студен, то скоростта на миграция на планетите се явява сравнително висока и планетата много бързо в мащаба на жизнения цикъл на протопланетния диск пада на Слънцето“, казва Мартин.
Но за окончателно потвърждение на хипотезата се изискват допълнителни изследвания. Работата на учените е приета за публикация в изданието Astrophysical Journal и е достъпна на сайта arХiv.org.
