Слънцето застава насред небето в най-дългия ден на годината

Денят на лятното слънцестоене е мрачен и дъждовен на повечето места в страната. В най-дългия ден на годината според народните поверия „Слънцето се обръща и тръгва към зимата“, тъй като от този ден нататък денят започва постепенно да намалява.

В Северното полукълбо сега отбелязваме началото на астрономическото лято, а точният момент на лятното слънцестоене в България е 19,38 часа.

В Южното полукълбо е обратното – декемврийското слънцестоене за тях е лятно, а юнското – зимно. Лятното слънцестоене настъпва в този момент, когато наклона на земната ос спрямо Слънцето има най-малка стойност.

Какво представлява явлението?

Слънцето влияе на Земята много силно. То излъчва светлина и тъй като Земята се върти около собствената си ос, то осветява само едната ѝ половина, при което се получават ден и нощ. Слънчевата светлина носи топлина, която с въртенето на Земята около Слънцето и наклона на земната ос (23,45°) предизвиква смяната на сезоните.

Слънчевите лъчи във всеки момент могат да осветяват само половината от земната повърхност. Те достигат еднакво Северния и Южния полюс само два пъти в годината – на 23 септември и на 21 март. В тези два дни слънчевите лъчи падат вертикално върху екватора.

От 23 септември до 21 декември Слънцето постепенно разширява своята зона на попадане върху Земята в Южния полюс и отстъпва от Северния. На 21 декември лъчите достигат 23,5° за Южния полюс и не са в състояние да достигнат Северния полюс на същите 23,5°. В този ден областта на юг от Южния полярен кръг получава постоянна слънчева светлина (полярен ден), а областта на север от Северния полярен кръг остава без слънчева светлина (полярна нощ).

На 21-22 декември слънчевите лъчи обхващат цялата зона до Южния полярен кръг и излизат от зоната на Северния полярен кръг на 23,5°. На 21-22 юни се случва обратното – лъчите напълно напускат областта на Южния полярен кръг и осветяват областта на Северния полярен кръг. Сега Южният полюс се намира в тъмнина, а Северният получава постоянна слънчева светлина. Това обяснява полярния ден и полярната нощ, които продължават по половин година на Северния и Южния полюс.

Когато светлината попадне непосредствено върху Северния тропик (Тропик на Рака – 23  26′ 22″ северно от екватора), денят в Северното полукълбо е максимално дълъг (21-22 юни, лятно слънцестоене).

Когато светлината пада непосредствено върху Южния тропик (Тропик на Козирога – 23° 26′ 22″ на юг от екватора), денят в Северното полукълбо е максимално кратък (21-22 декември, зимно слънцестоене).

Няколко факта за този знаменателен ден

Точната дата на слънцестоенето не съществува, тъй като календарът не отразява с точност въртенето на Земята, но винаги се отбелязва между 20 и 22 юни. Тази година Слънцето ще достигне най-голяма височина в 19:38 часа българско време.

Слънцестоенето се нарича така, тъй като Слънцето в този ден (и няколко дни преди и след това) изглежда, че не мръдва от място, застивайки в зенита за цял ден. В останалите дни от годината наклонът на земната ос изглежда, че предизвиква „движение“ на Слънцето по небето.

Най-големият огън в света е бил запален в деня на лятното слънцестоене. Това се е случило през 2010 година в Олесун (Норвегия), където празничният огън достигнал 40,5 метра височина.

Най-горещото време настъпва няколко седмици след деня на слънцестоенето. Логично е да предположим, че положението на Слънцето в Зенита трябва да предизвика най-голямата жега, но Земята е толкова измръзнала в зимните месеци, че ѝ трябва време, за да се загрее. През тези дълги дни Земята поглъща по-високите температури.

През юли и август, вече погълнала голяма порция, тя започва да изпуска топлината денем и нощем. Атмосферата действа като одеяло и задържа високите температури. Същото се случва и в Южното полукълбо. Само че там сезоните са противоположни на Северното. Там декември е средата на лятото, но той не е толкова топъл, както януари и февруари.

Хиляди хора се стичат на Стоунхендж, за да отбележат деня на лятното слънцестоене. Широко разпространено е мнението, че Стоунхендж е бил място на древни празници на друидите, тъй като съоръжението е разположено по зрителната линия спрямо положението на Слънцето. Макар връзката между древните келтски празнувания на слънцестоенето и Стоунхендж да не е доказана, в наши дни хиляди хора се стичат в Англия. Миналата година в празника са взели участие 37 000 души.

В Древен Египет денят на слънцестоенето бил първият ден от новата година. Египтяните забелязали, че преди този ден на небето се появява звездата Сириус, която, както се смятало, предизвиквала разлив на великата река Нил, играеща огромна роля в селското стопанство. Затова в египетския календар годината започвала с изгряването на Сириус.

В Древен Китай денят на лятното слънцестоене „превключвал“ Ян в Ин, а зимното – обратното. Ин и Ян се смятали за основа на всичко, а тяхното взаимодействие и борба – за източник на всички стихии и цялото многообразие на околния свят. До деня на лятното слънцестоене светът се управлява от Ян, а след това – до деня на зимното слънцестоене – от Ин.

В Древна Гърция денят на лятното слънцестоене е бил ден на всеобщо социално равенство. В този ден древните гърци почитали Кронос, първо тачен като бог на земеделието (а по-късно като бог на времето, което води към смъртта) и робите участвали в тържествата наравно със свободните хора.

Логично е да смятаме, че в горещия ден на лятното слънцестоене Слънцето се намира по-близо до Земята, отколкото в студения ден на зимното слънцестоене. Но всъщност е обратното, тъй като лятната топлина се обяснява с наклона на земната ос спрямо Слънцето, а не от близостта към него.

По ирония на съдбата най-светлият ден в годината, денят на лятното слънцестоене , е станал един от най-тъмните в историята на науката. В този ден, на 22 юни 1633 г., коленичилият Галилей, над който се провеждал процес, бил принуден да обяви за невярно учението на Коперник, че „Слънцето, а не Земята, се намира в центъра на света, и че последната се движи и извършва едно завъртане около Слънцето за една година“.