На 21 юли SpaceX изстреля роботизиран космически апарат на Northrop Grumman. Той е предназначен да удължи живота на множество сателити. Това става чрез инсталиране на двигателни модули в геостационарна орбита.

Ракета Falcon 9, носеща роботизирания апарат (Mission Robotic Vehicle, или MRV) и три модула за удължаване на мисията (Mission Extension Pods), излетя в 17:15 ч. източноамериканско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида.

Четирите апарата, разработени от дъщерното дружество на Northrop Grumman – SpaceLogistics, бяха изведени към геосинхронна трансферна орбита.

Те използват собствените си двигатели, за да достигнат геостационарна орбита на около 36 000 километра над Земята.

Тъй като мисията изискваше пълната мощност на ракетата носител за изпращането на MRV и трите модула, SpaceX не направи опит да върне първата степен. С това тя приключи службата си след рекордните 32 полета.

След като достигнат геостационарна орбита, трите модула ще се позиционират близо до сателитите, които трябва да обслужат.

Роботизираният апарат MRV ще прихваща всеки модул поотделно – ще се приближава до сателита на клиента и ще използва двете си роботизирани ръце, за да го инсталира.

След това ще се отдръпне и ще повтори процеса за останалите два клиента.

Целта на мисията е да демонстрира по-мащабируем модел за обслужване на сателити в сравнение с предишните апарати на Northrop, които оставаха скачени с един клиент в продължение на години.

MRV е проектиран да инсталира хардуер на един сателит и след това да се придвижи към следващи

Това позволява на един и същ апарат да извършва многократни мисии в рамките на очаквания си експлоатационен живот от около 15 години.

Трите модула са договорени с търговски сателитни оператори – Intelsat, който е поръчал два, и австралийската компания Optus, която е закупила първия.

MRV не презарежда сателитите с гориво.

Вместо това той прикрепя модула за удължаване на мисията към структурния пръстен в задната част на сателита, който първоначално го е свързвал с ракетата носител.

Модулът остава на място след отделянето на MRV и използва собствените си електрически двигатели, за да поддържа орбиталната позиция на сателита и да управлява системата му за контрол на ориентацията.

Това позволява на сателит с ниски нива на гориво да продължи да функционира, без реално да се прехвърля гориво в резервоарите му.

Според оценките на Northrop един такъв модул може да удължи полезния живот на типичен геостационарен комуникационен сателит с приблизително шест години.

SpaceLogistics, подразделението на Northrop, вече е провело мисии за удължаване на живота с два апарата от предишно поколение (MEV-1 и MEV-2).

Те са осъществили три скачвания през 2020, 2021 и 2025 г. със сателити на Intelsat и Optus.

MRV представлява следващата стъпка в развитието на тази технология

Роботизираната система произлиза от програмата на Агенцията за напреднали изследователски проекти в отбраната на САЩ (DARPA), известна като RSGS.

DARPA стартира програмата през 2016 г., за да комбинира разработена от правителството роботизирана технология с търговски притежаван и управляван обслужващ космически апарат.

Първоначално за индустриален партньор през 2017 г. е избрана Space Systems Loral, но компанията се оттегля две години по-късно.

SpaceLogistics поема търговската част на проекта през 2020 г.

DARPA финансира разработката на роботизирания полезен товар, включително ръцете. Northrop Grumman поема разходите за самия космически апарат и превръщането на държавната технология в търговска услуга.

Космическите сили на САЩ заявиха, че планират да търсят достъп до MRV, след като апаратът стане оперативен, разглеждайки го като търговски ресурс, който правителствени клиенти биха могли да използват при нужда.

Northrop все още не е обявила публично договори с правителството за закупуване на услуги от MRV

След завършването на първите три инсталации Northrop планира да изстрелва допълнителни модули за бъдещи клиенти. И в същото време да поддържа MRV в орбита, за да ги прихваща и монтира.