Спомени отпреди раждането – възможно ли е?

На сайта на медицинската школа на Вирджинския университет може да се прочете за случаи, когато хора си спомнят себе си преди раждането: „Някои малки деца разказват за спомени за своето раждане или преди раждането. В последния случай те описват как са се намирали в утробата на майката, а други говорят за паралелни светове или пространства.“

„Понякога децата описват детайли от тяхното раждане, които родителите не са им разказвали. Макар от гледна точка на научното разбиране на детската памет такива спомени да са невъзможни, те присъстват при някои деца.“

Независимо че науката е постигнала съществен прогрес в разбирането на процеса по натрупване и съхранение на спомени, паметта в много отношения продължава да остава загадка.

Възможно ли е така наречените спомени преди раждането да са само плодове на въображението, възникващи поради определени потребности на такива хора? Тази гледна точка се споделя от Марк Л. Хаув от факултета по психология към университета Лейкхед.

А може би това е един от загадъчните феномени, свързани с хипотезата, че съзнанието съществува извън пределите на мозъка? Тук се отнасят спомените за минали животи на деца, които понякога разказват съвсем недетски неща. Това би било обяснило защо тази памет е толкова ясна, макар децата още в много ранна възраст обикновено да не притежават толкова ясно съзнание, тъй като техният мозък още не се е развил напълно.

Или съществува странен процес, по време на който плодът попива спомени от мозъка на майката?

Връзка между мозъка на детето и майката?

В опит, проведен от учени от университета Емори, предизвикали страх у мишки към ацетофенон – фруктов мирис, който се използва в ароматизатори. Мишките получавали електрически разряд и едновременно им давали да подушат този аромат. В резултат мирисът му започнал да се асоциира с болка.

Майкъл Джоуър, автор на книгата „Духовна анатомия на емоциите“, обяснява: „Носовете им са се адаптирали по съответен начин, формирайки невронни връзки, асоцииращи се с миризмата. Подобно изменение е протекло и в техния мозък.“

Интересен момент: „Потомството на тези мишки никога не се е сблъсквало с тази миризма, но така или иначе проявявало страх пред нея и старт рефлекс.“

У потомството се образували същите невронни връзки в мозъка, както и при техните родители. Тяхното обоняние е било чувствително към въпросния аромат. Ефектът се предал дори на третото поколение мишки.

Разбира се, предаването на старт рефлекса на потомството е едно, а съвсем друго е необяснимото предаване на спомени от майката на детето в нейната утроба.

Памет за катастрофа от утробата?

На сайта Reddit потребител споделя следното: „Имам ярък спомен как моята майка удари колата, връщайки се от магазина. Заради това се скараха с баща ми. Когато аз, вече тийнейджър, ѝ зададох въпрос за това, тя каза, че тогава още не съм се бил родил. Тя била бременна с мен. Татко потвърди това. Още помня деня, когато тя ме държеше на ръце и пътувахме с колата от болницата, когато се родих. Помня обстановката в болницата, там имаше витрина, дрехата на сестрата, на татко, как изглеждаше колата. Родителите ми казаха, че спомените ми съответстват на действителността.“

В отделни спомени от подобен род хората добре описват външните детайли, а в други става дума явно за усещания в утробата на майката. Друг потребител от Reddit пише: „Когато бях малък, разказах на майка ми, че помня как съм се намирал в топло, тъмно, тясно пространство. Там беше скучно, но нещо се люлееше на заден план. Едва можех да виждам бледата, разсеяна червена светлина пред себе си. Светлината просветваше през тъмночервена мрежа, която, изглежда, пулсираше в ритъм.“

Този спомен продължи само една или две секунди… Когато разказвах това, не разбирах какво описвах. Това трябваше да вижда дете, което се намира в майката.“

Много хора споделят подобен опит на сайта Prebirthmemories.com. Но Марк Хоув смята, че подобни спомени са плод на въображението. Истински спомени могат да се съхраняват само от възраст 18 месеца. Той обаче се интересува от проблема с ранните спомени. В статията си „Спомени от люлката“ той си задава следните въпроси:

„Може ли да се предаде с думи опитът, получен преди усвояване на речта? Зависи от способността вербално да се помнят такива събития в зависимост от това било ли е това събитие травмиращо, или важно за човека.

Влияят ли тези нюанси на съхранението на ранния опит в паметта? Могат ли придобитите в по-нататъшния живот знания да изменят спомените? Променят ли придобитите знания значението на опита, превръщайки някога важно събитие в просто любопитен детайл, който ние по-скоро забравяме?

И накрая има ли необходимост да се получи осъзнат достъп до минали спомени, за да се разбере как те влияят на нашия живот?“