Старинен текст разказва за безтелесния Христос
Превод на текстове от коптски език, писани преди около 1200 години, хвърлят нов поглед върху последните дни на Христос. Двата ръкописа са открити още през 1910 г. в Египет. Впоследствие попаднали в колекцията на американския предприемач Джон Морган, един от тях се оказал в музея на Пенсилванския университет, а друг – в библиотеката музей Морган в Ню Йорк.
В книгата с името „Псевдо Кирил Йерусалимски за живота и Страстите Христови” (Pseudo-Cyril of Jerusalem on the Life and the Passion of Christ) преводачът и съставител Рудолф ван дер Брук от университета в Утрехт представя колекция апокрифни произведения, съдържащи неизвестни сюжети от Евангелието.
Например описва се подробно вечеря на Исус с Пилат Понтийски в навечерието на разпятието, както и вътрешните страдания на юдейския прокуратор.
„Без излишен шум Пилат нареди маса, и той яде с Иисус на петия ден от седмицата. Иисус благослови Пилат и целия му дом”, се казва в текста. „Пилат после рече на Иисуса: Сега, като настъпи нощта, можеш да се облечеш и да си идеш, а сутринта аз ще изпратя сина си да умре вместо тебе.”
В отговор на това Исус успокоил Пилат и отказал, като добавил, че и сам може да си отиде, ако иска. „Тогава пред очите на Пилат Иисус стана безтелесен и невидим за известно време.”
Вероятно точно от способността на Божия син да променя формата си е продиктувана целувката на Юда – така той дал знак кой от присъстващите е Исус. Да добавим, че според текста Тайната вечеря и последвалото арестуване на Исус са станали във вторник. Това противоречи на Евангелието, където тези събития се асоциират с четвъртък, който в християнската традиция се нарича Велики (Чист) четвъртък от Страстната седмица.
По такъв начин се получава, че последната вечеря на Исус в навечерието на разпятието е била не с апостолите, а с Пилат Понтийски.
Коментирайки неизвестното преди предложение на Пилат да пожертва живота на своя син заради Христос, авторът на книгата отбелязва: „Свидетелството за това в ръкописа не означава, че събитията са се развили точно по такъв начин. Дадените текстове съответстват на коптската и етиопската християнска традиция за уважително отношение към личността на Пилат Понтийски и по-скоро отразяват представите за живота на Христос на определена група хора преди 1200 години.”
Източник: Vesti.ru