Странните звуци на Тихия океан

Националното управление на океанските и атмосферни изследвания (NOAA) е регистрирало в дълбините на Тихия океан звуци, чийто произход не може да се обясни. Вече повече от 20 години учените записват и изследват шумовете на океаните. Записани са звуци на сеизмична активност, морски животни, шум от преместване на ледени масиви. Но произходът на някои от тях и до днес не може да бъде обяснен. Изказани са различни теории, включващи морски обитатели, нестабилност на ледената покривка и дори НЛО.

Звук с името „Рев”

NOAA засякло този звук през 1997 г., той звучал на ултраниски честоти и бил невероятно мощен. Бил засечен в много отдалечен район от Тихия океан, който се намира на югозапад от Южна Америка. Характерът на звука може да допусне, че негов източник е животно, но известните на науката животни не са способни да издават звук от подобен характер, а силата на „Рева” била няколко пъти по-висока от известните шумове с животински произход. „Рев” е бил регистриран едновременно от няколко хидрофона, отдалечени един от друг на 5000 км, което го прави най-далечния от чуваните някога океански звуци.

„Джулия”

Регистриран е от NOAA на 1 март 1999 г., неговата продължителност била около 15 секунди. Този шум идвал от екваториалната част на Тихия океан, източникът се намирал някъде между Великденския остров и Южна Америка. Звукът „Джулия” също бил доста силен и бил записан от хидрофони, намиращи се на повече от 5000 км един от друг.

„Намаляване”

Този звук е регистриран от NOAA на 19 май 1997 г., той продължил около 7 минути. Бил наречен намаляващ, тъй като честотата му постоянно намалявала в продължение на 7 минути. От 1997 г. този шум се повтарял почти всяка година, местоположението на източника било определено северно от Великденския остров, недалеч от тихоокеанския екватор. Учените изказали хипотеза за произхода на звука „Намаляване”, но тя не е потвърдена. Неговото звучене напомня движението на ледените масиви на Антарктика, но местоположението на източника изключва наличието на ледове там, затова въпросът за неговия произход остава открит.

„Влак”

Този звук също е регистриран от NOAA в екваториалната част на Тихия океан, южно от Великденския остров. В звука преобладава нарастването на силата и височината до фиксирани предели, което напомня на свирката на влак.

„Подем”

Записан е от NOAA през август 1991 г. и се състои от множество повтарящи се звукови вълни с бързо нарастване на честотата. От момента на откриването този звук е регистриран ежегодно, но честотата и височината всеки път намаляват. Налице е сезонна закономерност – най-високи честоти звученето достига през пролетта и есента. Източникът му се намира в Тихия океан, северно от Антарктика, почти по средата между Нова Зеландия и Южна Америка. Учените изказали предположение за сеизмичната природа на този шум и свързват появата му с вулканичната активност в този район.

„Свистене”

Този звук е засечен на 7 юли 1997 г. и е фиксиран само един хидрофон. Това е доста необичайно, тъй като всички гореописани звуци са улавяни поне от четири различни сензора едновременно. Източникът на звука бил разположен в екваториалната част на Тихия океан, на около 800 км от гр. Мексико. Звученето му напомня прилича на свирка и продължава около минута. „Свистене”-то се регистрира ежегодно от момента на откриването му.

Всички тези необясними звуци излизат от тихоокеанските дълбини. Може дълго да си задаваме въпроси какви са техните източници – животни, сеизмична активност или дори НЛО. Добрата новина е, че вероятно няма да чакаме дълго. NOAA разработва нови хидрофонни сензори. Тяхната чувствителност ще превъзхожда сто пъти възможностите на хидрофоните, използвани сега.

Източник: Scienceray.com

Снимка: Galacticconnection.com