„Пустиня“ в центъра на Тихия океан

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

В центъра на Южния Тихи океан има място, толкова отдалечено от сушата, колкото някой на Земята някога може да си представи. Там океанът е различен.

Тези далечни води се намират в сърцето на Южния Тихи океан, в центъра на който се намира „океанският полюс на непристъпността“: най-отдалечената част на океана, известна още като точка Немо (име означаващо „никой“), известна иначе с това, че е гробище на космически кораби.

Но освен призраците на изгорели спътници, какво живее под тези далечни води?

Не са много живите същества там, учените отдавна знаят това. Въпреки че заема 10 процента от повърхността на океана, Южната част на Тихи океан (SPG или South Pacific Gyre) – най-голямата от петте гигантски океански системи, разположени на Земята – обикновено се счита за „пустиня“ по отношение на морската биология.

Независимо от това, там живеят организми, дори ако органичният живот в тези води (и морското дъно под него) е изключително ограничен.

Тези води са на огромно разстояние от сушата (и хранителните вещества, които тя осигурява), вихрещите се течения изолират този район от останалата част на океана, а той се характеризира и с много високи нива на UV.

В действителност, обаче не се знае много за жизнените форми, които обитават тази част на Тихия океан, до голяма степен поради трудността да се изучава тази океанска пустиня – както поради нейната изключителна отдалеченост, така и поради нейната големина , обхващаща около 37 милиона квадратни километра.

Все още най-подробните данни за района са от неотдавнашна международна изследователска мисия, изучила микробните същества, които съществуват в тези води.

По време на шестседмична експедиция на борда на германския изследователски кораб FS Sonne от декември 2015 г. до януари 2016 г. екипаж, ръководен от Института за морска микробиология „Макс Планк“, плава на 7 000 километра (4 350 мили) пътуване от Чили до Нова Зеландия. Учените все още изучават и анализират всичко събрано по време на това пътуване.

По пътя те взимат проби от микробните популации на отдалечените води на дълбочина от 20 до 5000 метра, използвайки ново-разработена система за анализ, която дава възможност на изследователите да отделят и идентифицират органични проби по маршрута само за 35 часа.

„За наша изненада открихме около една трета по-малко клетки в повърхностните води на Южен Тихи океан в сравнение с Атлантическия океан“, казва един от изследователите, екологът Бернхард Фукс.

„Това беше вероятно най-ниският брой клетки, измерен някога в океанските повърхностни води.“

Разпределението на тези микробни общности зависи до голяма степен от дълбочината на водата, основаваща се на фактори като промени в температурата, концентрациите на хранителни вещества и наличието на светлина.

Една от идентифицираните популации, наречена AEGEAN-169, е особено много в повърхностните води на Южния Тихи океан, докато предишните изследвания са ги открили само на 500 метра дълбочина.

„Това показва интересна потенциална адаптация към ултраолиготрофни [с ниска биологична производителност] вода и високо слънчево облъчване“, казва микробиологът Грета Реинтъджес, част от екипа.

„Определено е нещо, което ще проучим по-нататък.“
Като цяло, извадката потвърждава, че тази част на Тихия океан е „уникално, ултраолиготрофно местообитание“, където ниската наличност на хранителни вещества ограничава растежа на специализираните олиготрофни организми и същества, които са се приспособили към „екстремни физикохимични условия“.

В същото време за тези далечни, почти безжизнени води се казва, че са най-чистият океан в целия свят.

Категории на статиите:
Природа

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори