Доколко наистина са опасни генномодифицираните продукти, разказва генетикът Руслана Радчук.
– Могат ли гените на генномодифицираните растения да се интегрират в човешката ДНК?
– Известни са само няколко случая на хоризонтален пренос (тоест не от родител към потомък, а от вид към вид) на гени от растения към растения, а предаването и интегрирането на ДНК от растения към животни не е наблюдавано нито веднъж.
– Това е добре, но експеримент би бил къде по-убедителен…
– Учените са проследили съдбата на растителната ДНК в храносмилателния тракт на опитни животни и са открили нейни фрагменти в различни органи. Възниква закономерният въпрос: колко бързо чуждата ДНК попада в органите, не може ли да попадне и в половите клетки и в плода, а значи – да се предаде на потомството?
Но следващи изследвания показаха, че чуждата ДНК не прониква през плацентата и не се интегрира в гените на плода, дори ако я въведат непосредствено в кръвта на бременна самка. Строго казано, чак след тези експерименти стана ясно, че може без опасения да се яде всяка храна. Гените на обикновения картоф могат да се интегрират в генома на човека със същата вероятност, както и на генномодифицираните.
– Противниците на ГМО обичат да казват, че ДНК на такъв организъм е изменена изкуствено, значи свойствата му се отличават от тези на „обикновения“.
– От гледна точка на генетиката съвременната селскостопанска пшеница или царевица са чудовища, недостижими върхове за биотехнологичната инженерна мисъл. В тях са смесени толкова различни геноми, те са подправени с алергени и активни мутагени.
А и външно тези създания се отличават от дивите си предци преди всичко с гигантския си размер. И тези растения са дело на ръцете на древния човек, който не е знаел що е то ДНК. В сравнение с тях ГМО са като батерия редом до атомна електроцентрала. И при това ние сериозно обсъждаме риска за изтичане на алкали.
– Кое е по-опасно за човека – ГМО, пестицидите или хербицидите?
– Повечето пестициди са опасни за човешкото здраве, а при култивирането на ГМО не е необходимо толкова много. В пресата е разпространено мнението, че ГМО специално се конструират да са устойчиви към хербициди, а това означава, че се обработват много по-често и повече.
Това не е истина. Нивите с трансгенни растения се поливат с хербициди не повече от обикновените. В същото време традиционно култивираната соя или житни растения често се обработват с хербициди дефолианти (те унищожават листата) преди събиране.
– Защо днес на пазара има малко генномодифицирани растения? Къде има задръжка?
– Най-големият проблем за насърчаването на генномодифицираните растения са много скъпите и неоправдано регулирани допуски. Вторият момент – потенциално конкурентоспособните растения са още малко. И накрая, третото важно препятствие, е потребителското неприемане.
В резултат на пазара сега има малък асортимент трансгенни растения. И разбира се, това далеч не са „пластмасовите“ домати или лъскавите ябълки от супермаркета.
Руслана Радчук е изследовател от отдела за молекулярна генетика към Института по генетика на култивираните растения (Гатерслебен, Германия)
Съгласен съм, че пшеницата, царевицата и много други храни, които консумираме днес са до голяма степен изкуствени растения, създадени от човека. Но опитите да бъдат сравнявани със сегашните ГМО ми се струват доста спекулативни. Цитираните растения са отглеждани от човека в продължение на хилядолетия. Ако бяха вредни, това отдавна щеше да се е разбрало. Както се казва, издържали са проверката на времето. Нищо подобно не може да се каже за новите ГМО. Няколко години, та дори и десетилетия опити с животни не са достатъчни за да се претендира, че са толкова безвредни за употреба, колкото пшеницата и царевицата. Отделен въпрос е, че опитите с животни винаги са ме изпълвали с отвращение. Защото винаги съм си казвал: Щом ние си позволяваме да експериментираме с животните (понеже ги смятаме за по-низши от нас), дали пък някой не прави опити и с нас хората (воден от аналогични съображения)? Не знам за другите, ама на мен подобна възможност никак не ми се нрави.