Светът е оцелял, защото се е смял

Такава проста проява на човешкото поведение като смеха и до днес не е изучена докрай.

Учените продължават да спорят за природата на смеха и неговите функции. И все пак редица факти вече са установени в хода на експерименти.

Смехът не е реакция на шега, а начин за общуване

Мнозина си мислят, че това, което ни кара да се смеем, е хуморът или сполучливата шега. Но не е съвсем така. Американският психолог, автор на книга за природата на смеха Робърт Провайн е установил, че 80-90% от смеха се отнасят до неща, далечни от хумористичните, и че ние повече от всичко се смеем тогава, когато общуваме с приятели.

Като цяло, по думите му, човек тридесет пъти по-често се смее, когато е заедно с други хора. По такъв начин смехът е на първо място начин за общуване, начин да покажем на другите, че те ни харесват и че ги разбираме.

Мозъкът ни добре различава искрения от предвзетия смях

Неврологът Софи Скот изучавала как хората различават искрения от изкуствения смях. Оказало се, че нашият мозък различно реагира на тези две ситуации. В случая с фалшивия смях се активира предният медиален префронтален кортекс, отговарящ за разпознаването на емоциите на другите.

Тоест, чувайки изкуствен смях, човек започва автоматично да търси какво стои зад него всъщност. А психологът Майкъл Оурен, изучаващ фонетиката на смеха, в един експеримент стигнал до извода, че човек не може да се смее искрено със затворена уста.

Смехът помага в съхраняването на отношения

Психологът Боб Левенсън е провел изследване на двойки, в хода на което всеки от двойката трябвало да разкаже нещо за партньора, което го дразни. Двойките, в които партньорите говорели на тези теми със смях и усмивка, се характеризирали с по-високо ниво на удовлетвореност от отношенията. Същият подход бил характерен за много двойки, имащи голям стаж съвместен живот.

Смехът помага в отслабването

Съществува разпространено убеждение, че при смях се изразходват много калории. Но това не е така. При смеха се изразходва повече енергия, а пулсът се повишава с 10-20%, но в този процес не се изразходват много калории. Според оценките на специалистите за всеки 10-15 минути смях се изгарят от 10 до 40 калории. Това означава, че за де компенсирате изядена кифла, ще ви се наложи да се смеете три часа поред.

Хората стават алтруисти, когато се смеят

Британският психолог Марк ван Вугт и колегите му са провели серия експерименти, за да изяснят как смехът влияе на баланса на обществените и личните интереси на човека. Участниците в експеримента първоначално трябвало да гледат смешен или сериозен видеоклип. След това на всеки била давана малка сума пари, която трябвало да вложи в обществен или частен фонд. Всички суми, вложени в частния фонд, се връщали в пълен размер. Сумите, вложени в обществения фонд, се удвоявали и се поделяли между участниците, независимо от това колко е вложил първоначално всеки от тях. Изследователите стигнали до извода, че смехът допринасял хората да инвестират парите си в груповия фонд, а техният алтруизъм се усилвал.

Смехът настина е заразен

Учените са намерили доказателства, че смехът всъщност може да е заразен. Това е изяснила и американският невролог Софи Скот. Сканиране на мозъка показало, че звуците смях предизвикват специфична реакция и мозъкът изпраща сигнал на лицевите мускули. Чувайки смеха на други хора, по такъв начин ние започваме неволно да се усмихваме, дори ако не знаем над какво се смеят те.

Смехът помага да се справим с болката

Учени от Оксфордския университет са изяснили, че смехът повишава толерантността към болка. Те приканили участници в експеримент да гледат видеоклипове и междувременно измервали болковата им чувствителност, въздействайки върху кожата им със студ и силен натиск. Оказало се, че тези, които гледали смешни клипчета, понасяли болката значително по-леко в сравнение с гледащите неутрално видео. Изследователите свързали този ефект с действието на ендорфините.

Животните също се смеят

Всъщност смехът е присъщ не само на хората. Учените са установили, че мишките, шимпанзетата и кучетата също се смеят. Освен това мишките може да се погъделичкат, за да се засмеят. Това е установил първи американският специалист по поведение на животните Джек Панксип през 90-те години. За да чуе високочестотния смях на мишките обаче, му се наложило да използва специални уреди.

Животните се смеят, когато играят, за да покажат, че са щастливи и са готови към сближаване. Руският антрополог Александър Козинцев в книгата си „Човекът и смехът“ добавя, че смехът при животните е сигнал за това, че действията не се извършват сериозно.

Екип зоолози от Великобритания са провели сравнително изследване на смях, предизвикан от гъделичкане. По-конкретно били гъделичкани 22 маймуни и три деца. Сред маймуните имало както малки, така и просто млади особи орангутани, шимпанзета, горили, бонобо, както и един черен гибон.

Всички параметри на смеха се записвали със специална апаратура. Накрая учените стигнали до извода, че човекоподобните примати са наследили смеха от общ прародител, живял преди около 10–16 млн. години.