Свободата на волята се дължи на „фонов шум” в мозъка

Човек има свободна воля благодарение на фонов шум в мозъка, който влияе на работата на невроните по време на вземане на решения, като изкривява постъпващата в тях информация.

Както пише сп. Journal of Cognitive Neuroscience, до този извод са стигнали американски неврофизиолози.

Проблемът за свободата на волята се явява един от вечните въпроси на философията и религиозните учения. Днес няма нито едно общоприето разбиране за това, какво представлява свободата на волята, съществува ли тя изобщо и кое (или кой) отговаря за нейното съществуване, или наличието на свобода на избора е в съзнанието на човека.

В последните тридесетина години на ХХ век към този спор се включили и учените, които пристъпили към търсене на проява на свободата на волята в мозъка на примати, включително човека, и други животни.

Най-известна станала серия експерименти, които американският неврофизиолог Бенджамин Либет провел в началото на 80-те години. Той събрал група доброволци, включил ги към електроенцефалограф и ги подканил да извършват случайни движения с китките в произволен момент от време.

В момента, когато участникът в експеримента се решавал да действа, той трябвало да запомни положението на секундомера на часовника и да съобщи за това на Либет.

Тези опити за първи път разкрили изключително любопитно свойство на нашето съзнание – невронната „команда“ за действие се появявала в мозъка половин секунда преди момента, в който доброволецът е решил, че е взел решение и е запомнил позицията на стрелката.

Анализирайки резултатите от експеримента, много неврофизиолози стигнали до извода, че човек няма свободна воля, той има само илюзия за избор. Десетки други учени, включително и самият Либет, не са съгласни с това и твърдят обратното.

Според тях нашето съзнание може да играе контролираща и коригираща роля, променяйки хода на действията в случай на тяхното несъответствие със замисленото. Освен това някои изследователи смятат, че подобна „отрицателна“ задръжка между действието и вземането на решение би могла да възникне в резултат на систематични грешки при наблюдението на работата на мозъка и действията на доброволците в експеримента на Либет.

Джес Бенгсън и колегите му от Калифорнийския университет в Дейвис установили, че човек все пак има свобода на волята, и открили възможно обяснение за нейното съществуване, като проследили работата на мозъка на няколко доброволци в условия, максимално близки до опита на Либет.

Авторите отчели натрупаните претенции към експеримента на прочутия си предшественик и го направили „по-случаен“, което изключвало възможността участниците подсъзнателно да се готвят за поредния му етап.

В рамките на тези опити учените поставили доброволците на маса с монитор, включили към главите им електродите на електроенцефалографа и ги подканили да гледат в центъра на дисплея.

Когато на екрана се появял условен сигнал – син кръг или друга фигура, участниците трябвало да преместят погледа си наляво или надясно и да съобщят решението си на учените. Понякога в лявата или дясната част на екрана се появявал „щрих код“, а доброволците трябвало да оценят дебелината на неговите линии и да натиснат едно от две бутончета на клавиатурата.

По време на всеки етап от експеримента Бенгсън и колегите му следили активността на нервните клетки в зрителния център, моторната кора и други части на мозъка, потенциално задействани в избора на лявата или дясната част на екрана.

При първото сравнение на енцефалограмите авторите не успели да открият следи от свобода на волята – резултатите от експеримента като цяло напомняли тези, които получил Либет преди 40 години. Отрицателният резултат накарал учените да надникнат по-дълбоко и да проследят работата на други мозъчни участъци, както и централната нервна система като цяло.

Този път изненада очаквала изследователите – оказало се, че решението на доброволците да погледнат наляво или надясно зависело от текущото състояние на така наречения фонов шум на мозъка в момента на появата на фигурата на екрана. Той представлява колективни електрически колебания, възникващи в резултат на синхронизиране на работата на множество несвързани една с друга нервни клетки в различни части на мозъка.

Оказало се, че тези вълни влияели на работата на невроните, задействани във вземането на решение, като изкривявали постъпващата в тях информация от другите части на мозъка и сетивните органи.

„Рисунъкът“, силата и други характеристики на фоновия шум на мозъка се променя буквално всяка милисекунда, което прави невъзможно шаблонното поведение и придава уникалност на всяка наша постъпка.

Както смятат Бенгсън и колегите му, съчетанието на тези два фактора е причината човек да извършва ирационални действия и да греши, игнорирайки причините и следствията.