Психолозите продължават да спорят променят ли се сексуалните пристрастия на жените в зависимост от етапа на менструалния цикъл.
В последните двадесет години сред психолозите е придобила особена популярност хипотезата за взаимовръзката между менструалния цикъл на жените и избора на полов партньор.
Смята се, че критериите, по които жената оценява мъжа, се променят в зависимост от това дали тя се намира в овулация, или не. Психолозите стигнали до извода, че по време на овулация жената отдава предпочитание на „мачовци“, тоест доминиращи мъже с повишена, ако може така да се каже, мъжественост.
Освен това, по твърдение на някои изследователи, жените се изхитрили по критерия мъжественост да оценяват генетичния потенциал на мъжа – тоест, с други думи, по време на овулация жените търсят подходящи гени за своите деца, което ги тегли към изявени самци.
Като пример може да се даде сравнително скорошно изследване на психолозите от Тексаския университет в Сан Антонио, които изяснили, че измененията в хормоналния фон по време на развитието на яйцеклетката карат жените да виждат в „лошите партии“ надеждни бащи.
Ясно е, че особеностите на характера, присъщи на примерните семейни мъже, се съчетават зле с любовта към авантюри, любовни похождения и прочие признаци на „повишена мъжественост“. И ето че по време на овулация при жените тези два образа сякаш се сливат в един – в отявлени плейбойове и джеймсбондовци те са готови да видят идеални бащи.
Но не всичко с тази хипотеза се оказало толкова просто. Уенди Ууд, професор по психология от университета на Южна Калифорния, решила да подложи на метаанализ изследвания, посветени на взаимовръзката между менструалния цикъл и избора на полов партньор.
Метаанализът подразбира, че се събират и анализират данни от много изследвания по една тема и в резултат може да се каже доколко се съгласуват различните статии помежду си, доколко достоверни са получените резултати, може ли въз основа на всички данни да се формулира някаква хипотеза и т.н.
Уенди Ууд и колегите ѝ проверили 45 публикувани и 13 непубликувани изследвания, и стигнали до извода, че споменатата взаимовръзка едва ли съществува в реалността.
В статия в Emotion Review авторите пишат, че жените в стадия на повишена фертилност могат и високо оценяват доминантните и мъжествени мъже, но не се стремят прекалено силно към секс с тях. В тези случаи, когато все пак била откривана голяма склонност на жените към „алфа-самците“, резултатът от изследването по-скоро напомня артефакт, отколкото достоверни данни.
Изобщо въпросният ефект зависел от ясното определяне на фертилната фаза от менструалния цикъл – тоест колкото по-широка била трактовката на тази фаза, толкова по-голяма била вероятността да се открие психологическо влечение към мачовците. И накрая, положителни резултати на тази тема се съдържали само в публикуваните изследвания, което отново не дава яснота на цялата хипотеза.
Необходимо е да се подчертае, че тук става дума не за това обичат или не обичат мъжествени мъже по принцип, а за връзката между такава любов и физиологичния цикъл. В края на краищата нашите сексуални предпочитания зависят не само от биологията, но и от социокултурните фактори. Точно така, от съчетанието на биологията и социалната психология, може да се роди постоянно влечение към такива мъже, което отново няма да зависи от фазата на менструалния цикъл.
В сп. Psychological Bulletin е публикуван друг метааналитичен обзор на същата тема. В него Кели Гилдерслив от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и нейните колеги стигат до точно противоположните изводи и напълно потвърждават връзката между сексуалните предпочитания на жените и текущата им физиология.
За въпросния метаанализ били избрани много от същите работи, както и в първия, който опровергава обзора. Привържениците на хипотезата смятат, че в първия случай авторите просто не са забелязали закономерността, като я загубили сред множеството други, не съвсем коректни изследвания.
И тук въпросът за това, какво искат жените, отива на втори план – много по-интересно е да се разбере как изобщо можем да изследваме подобни феномени. Тоест всичко опира до методологията на научното изследване.
Както казва в интервю за Inside Science News Service професорът по биостатистика от университета Браун Кристофър Шмид, такова несъвпадение на две метааналитични изследвания се случва доста по-често, отколкото ни се иска.
В конкретния случай проблемът отчасти може да се заключава в характера на изходните изследвания. В изследвания от подобен род психолозите проверяват един или в най-добрия случай няколко критерия, по които жените оценяват мъжете. Например показват им снимки или им пускат да чуят записи на гласове, и е ясно, че гласът не може да се оцени адекватно по снимката, както и външността – по гласа. Тоест тук липсват още обоняние и осезание.
Ако имаме работа с анализ на няколко такива изследвания, то възниква въпросът, как именно трябва да ги сравняваме? Можем ли например да сравним някаква закономерност, открита в оценката на снимките, с липсата на закономерност в изследванията с прослушване на гласове? И ако не можем да сравняваме така, то защо? И какво ще бъде, ако се отчитат социокултурните фактори – образование, ниво на доходи, семейна история и прочие? Тези въпроси възникват не само в случая с конкретната хипотеза, но и при много други психологически (и не само) изследвания.
Впрочем именно затова е очевидна важността на метааналитичните работи. Дори ако те дават различни, понякога противоречащи си резултати, с тяхна помощ може да се открият слабите места в изследователските методи – и да се направи опит слабите места да се превърнат в силни.
