Свръхновите умират по-хаотично, отколкото изглежда
Последно: 20 март 2014 г. в 20:32
Старите модели ни учеха така: свръхновите преди избухване са спокойни и подредени.
Но на мястото на техните взривове малко неща напомнят за техния ред – разпределянето на останките на ексзвездите е доста хаотично. Изглежда, сега вече е ясно защо…
Екип астрономи от Аризонския университет (САЩ) начело с Дейвид Арнет опитали да създадат модел на процесите, протичащи в недрата на свръхновите непосредствено преди взрив, въз основа на натрупаните в последните години данни.
Получената в резултат картина съществено се различава от тази, която досега се смятала за канонична.
Съмненията, че всичко е именно така, както се изобразява вече десетки години, са възникнали отдавна. Да речем свръхновата 1987A, регистрирана, както е видно от названието, далеч не вчера, демонстрирала следи от сблъсък на вещество, изхвърлено при взрива, с материята, която също ѝ принадлежала, но съдейки по разположението в пространството, напуснало звездата предшественик на свръхновата преди взрива. Тогавашните модели не предсказвали нищо подобно.
Според тях вътрешната структура на звездата е била набор от сфери, където вътрешните сфери се състояли от по-тежки елементи от рода на желязо и силиций, а външните – от въглерод и хелий с жалки остатъци от водород.
Благодарение на „пластовия“ строеж звездата ставала компактна и отвеждала излишната енергия за сметка на образуването на колосалния поток неутрино, свободно прелитащ през нейната материя, без да смущава споменатите сфери. Отвеждането на енергия позволявало на по-лекото вещество да се свива, още по-силно увеличавайки плътността на звездния предшественик. Той се нагрявал и рано или късно се стигало до взрив.
Моделирането показва, че дори тежките вещества като сярата (в жълто) могат да се повдигнат към повърхността благодарение на турбулентността в недрата на звездата предшественик.
© Arnett, Meakin, Viallet/AIP Advances
Този път изследователите провели по-сложно моделиране, не едно- или двуизмерно, а пълно, триизмерно, в което се разглеждала не идеализирана колона вещество от дълбочината до повърхността, а звездата, в чиито недра веществото може да се премества не само отдолу нагоре, но и отгоре надолу.
В резултат в модела се оказали много моменти, съпровождани с мощна турбулентност – различни материали се премествали хаотично, което водело до премахване на материала от светилото – изригвания, значително по-мощни от днешните бури на Слънцето.
Всъщност това е първият модел, обясняващ това, което се открива на мястото на взрив на свръхнови – областите, където това се е случило, често представляват хаотична бъркотия, където тежките елементи са далеч от леките.
Изследването е публикувано в сп. AIP Advances, а с достъпната му версия можете да се запознаете тук.
