Недалече от Северния полюс на Титан – на 85° тамошна северна ширина, което на Земята би съответствало на северната част на Земята на Франц Йосиф – се намира „най-антарктическото“ от тукашните морета, на север от което има само суша.
Това е Punga Mare. То не е голямо – около 380 км от бряг до бряг, и традиционно за Титан се състои от метан и етан.
Космическият апарат „Касини“ на НАСА през 2012–2013 година е провел наблюдение на това ъгълче от Сатурновата луна и в резултат е уловил необичайни проблясъци на слънчева светлина, отразени от повърхността на Punga Mare.
Джейсън Бърнс от университета на Айдахо в Москоу (САЩ) анализирал тези проблясъци и стигнал до извода, че те са достатъчно основание да се твърди за откриването на вълни – първите вълни на повърхността на извънземно море.
Уви, те не могат да се нарекат гигантски – средната им височина е едва 2 сантиметра. „Не можем да мислим за сърфинг в тамошните морета“, шегува се ученият. Но това може и да не е лошо – НАСА работи върху концепция за „планетоплав“ за изучаване на Титан и силните вълни за такъв апарат биха били проблем.
И все пак в известен смисъл тези неголеми вълни са голямо събитие! Океанографията би престанала да бъде наука, съсредоточена само върху Земята. Пък и процесите на формиране на повърхността на Титан, особено покрай бреговете на неговите водоеми, без съмнение са свързани с тези вълни.
Досега не са откривани следи от вятър на повърхността на Титановите морета. И сега дори е ясно защо – при такава височина да се забележат вълни през доста по-плътната в сравнение със Земята атмосфера, е почти нереално. Впрочем спускаемият апарат „Хюйгенс“ вече е записал звука на тамошните ветрове, падайки към повърхността на тази луна през атмосферната дебелина, но до коректни измервания е още далече.
Освен това в плътните атмосфери на неголеми небесни тела – а на Титан тя е четири пъти по-плътна от нашата – скоростта на вятъра следва да се очаква средно по-ниска, отколкото на Земята. Да речем на повърхността на Венера вятърът по всяка вероятност не превишава и три метра в секунда.
Punga Mare, наречено в чест на прародителя на акулите от полинезийската митология, е най-близо до Северния полюс от „водоемите“ на Титан. Цветовете са изкуствени.
Wikimedia Commons
Малко по-рано група учени, работещи с данните от „Касини“, са открили в по-голямо море в Северното полукълбо на Титан – Ligeia Mare – нещо като „вълшебен остров“. Изследователите го описват като странно ярко отражение в центъра на метаново-етановото езеро. Регистрирали го веднъж и повече не го видели на това място.
Тогава изключили версията, че островът се е появил и изчезнал поради измененията на морското равнище, тъй като останалите брегове на Ligeia Mare не отстъпвали и не се разширявали в дълбочината на сушата.
Затова учените решили, че става дума за група вълни или мехурчета, издигнали се от дъното на морето, а може би за плаваща маса, подобна на айсберг. В светлината на новите наблюдения, обобщени от Джейсън Бърнс, първата теория изглежда значително „по-вкусна“.
Отчет за изследването е представен на Lunar and Planetary Science Conference, която се провежда в САЩ от 17 до 21 март.
