Днес за никого не е тайна, че сюжетът на сънищата повече зависи от преживяванията и събитията, случващи се с човека през неговия живот, отколкото от случайни фактори. А от какво зависи честотата и интензивността на съновиденията?
Отговор на този въпрос се е опитал да даде немският психолог Дерек Липницки, който систематично анализирал собствените си сънища в продължение на 8 години. Неочаквано в качеството на основна причина за колебанията на интензивността на сънищата Дерек назовал геомагнитната активност на нашата планета.
Ученият забелязал, че в периодите на повишена геомагнитна активност на Земята се увеличавал броят на ярките, необикновени и запомнящи се сънища. Дълбочината на сънищата също се увеличавала, усещането за тяхната реалност се обостряла.
Предишни изследвания на учените са доказали, че понижението на геомагнитната активност на планетата подпомага активното изработване на хормона мелатонин.
Мелатонинът е призван да отговаря за работата на вътрешния часовник на човешкия организъм. Разсъждавайки логично, Липницки предположил, че високата концентрация на мелатонин в организма подпомага здравия и спокоен сън, а следователно геомагнитното поле изпълнява същата роля.
Изследванията на психолога Липницки са правени в периода от 1990 до 1997 г. Дерек всеки ден подробно записвал сънищата си в специален дневник. На всеки сън ученият давал оценка (по 5-балната скала), в зависимост от странността и уникалността на сюжета. За периода на провеждане на този експеримент ученият направил 2387 описания.
Сънищата, които се сторили на Липницки най-интересни и необичайни, били удостоявани с оценка 5. Най-обикновените, отразяващи прости действия от реалността, получавали 1 бал.
По време на изследването Дерек живеел в Австралия, в град Пърт. С помощта на данни за геомагнитната активност в дадена година за необходимия период, ученият отделил дните, когато показателят на индекса К бил фиксиран в минималната и максималната точка.
Индексът К описва геомагнитните смущения подобно на скалата на сеизмичната активност. Той се използва при определяне на състоянието на хоризонталната компонента на магнитното поле на Земята. Когато е равен на нула, това говори за спокойно поле. И обратното, К индекс, равен на 5 и повече, сочи наличието на магнитна буря.
Ученият отделил 70 дни, в които се наблюдавала максимална геомагнитна активност, и 66 с минимална. Датите на тези дни били съпоставени с описанията в дневника му. Резултатите били такива, че сънищата в дните с най-ниска магнитна активност били незначителни и отразявали събития от реалния му живот. Но когато геомагнитната активност била най-висока, го спохождали шокиращи фантастични и незабравими сънища.
Тази закономерност впечатлила не само самия Дерек, но и други учени. Някои се опитали да докажат, че изследването, проведено от немския психолог, не е научно. Но мнозина се заинтересували от теорията на Липницки и се включили в неговите експерименти. За по-голяма точност и убедителност било необходимо изучаването на сънищата и на други хора.
Още не е ясно как са се развили изследванията, но ако учените успеят да докажат зависимостта на кошмарите от геомагнитното поле на Земята, ще се появи нов клон от науката. Експертите твърдят, че е възможна появата в недалечно бъдеще на уреди, с чиято помощ да се регулира дълбочината на съня и съпровождащите го съновидения.
Теорията на Алън Хобсън. Протосъзнанието
И така, някои учени смятат, че сънищата са безсмислен сбор от картинки и сюжети, които не са свързани с реалния живот. Други твърдят, че съновиденията са закономерно възпроизвеждане на информацията, постъпила в мозъка преди съня (видяно, чуто или преживяно събитие). Ако се вярва на теориите на Фройд, то сънищата на човека не са нищо друго освен подсъзнателно „храносмилане” на собствените преживявания и решение на проблемите от миналото.
Алън Хобсън, психиатър от Харвардския университет, има своя теория за смисъла на човешките сънища. Същността й се състои в това, че сънищата са своеобразен начин за подготовка на човека за вероятни проблеми и неприятни събития в реалния живот в бъдеще.
В изследванията си Хобсън отделял особено внимание на фазата на бързия сън. Именно по време на нея човек вижда сънищата си, тя е най-близо до състоянието на бодърстване.
Моделът на Хобсън получил името „протосъзнание” и гласи, че съновиденията са подсъзнателен процес, подготвящ човека за бъдещи събития и промени (често неприятни и болезнени). Тоест сънят е един вид тренировка, генерална репетиция, възможност да се преживеят те предварително и в безопасна обстановка.
Било установено, че от целия обем сънища голяма част заемат тези с негативна окраска, кошмарите. Често по време на сън ни се налага да преживяваме загуба на нещо ценно, смърт на близки, както и да се намираме на страшни места и да виждаме страшни същества.
Изобщо по време на сън мозъкът „проиграва” най-лошите от възможните сценарии в реалния ни живот, което ни дава възможност да отработим реакция и начин да оцелеем в екстремни ситуации.
Как се раждат съновиденията? Невробиолозите са изяснили при изследвания, че сънят възниква в момента, когато умът осъзнае активността на мозъка, протичаща в състояние на сън. Според изследователите това е особена разновидност на съзнанието, а не както се смяташе преди – начин за проява на подсъзнанието.
Следователно ролята на подсъзнанието според теориите на Фройд няма достоверни научни основания. Във всеки сюжет, видян насън, може да се проследи връзка с реалния свят и да се разбере неговият смисъл по време на бодърстване.
За материала са ползвани различни източници
