Съществуваме невероятно в невероятна Вселена

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Вселената е удивително място и благодарение на науката ние разбираме все повече невероятни неща за нейното устройство.

Когато се появява някоя като представените по-долу теории за нашето съществуване, мнозина от нас я възприемат с известна доза скептицизъм.

И все пак не бива да забравяме, че те са разработвани от известни учени и независимо от безумните идеи, в тях може да има и частичка истина.

Живеем в Матрица

Във филма „Матрицата” главният герой, чиято роля се изпълнява от Киану Рийвс, разбира, че Вселената, в която живее, е само компютърна програма, създадена от огромен роботизиран интелект. Но има учени, които сериозно се замислили над идеята, че ние живеем в истинска Матрица.

Британският философ Ник Бостром е стигнал до извода, че живеем в много сложна версия на играта „The Sims”. Идеята се състои в това, че сме способни и склонни да строим изкуствена реалност, което се доказва от постоянно растящата игрална индустрия.

Неизбежно в един прекрасен ден, когато технологиите ни позволят, ние ще създадем своя Матрица. Тя ще става все по-реалистична и сложна, докато в друг прекрасен ден самата тя не създаде своя цивилизация, която на свой ред ще построи своя Матрица и така нататък до безкрайност.

По-късно физикът Сайлъс Бийн от университета на Бон в Германия предложил своя теория. Според нея, ако ние живеем в компютърен модел, то нашата Вселена трябва да има „резолюция”. С други думи, трябва да има ограничение на това колко малък може да бъде обектът, така както нищо не може да бъде по-малко от пиксела на екрана на компютъра.

Такова ограничение е открито и е наречено предел на Грайзен–Зацепин–Кузман. Макар че на научен език звучи доста сложно, смята се, че то е първото доказателство, че светът около нас се състои от изкуствени битове, създадени от друг интелект.

Някъде съществува ваш двойник

Ако са прави някои експерти, то някъде във Вселената съществува ваш двойник. Според това предположение възможно е само определено количество съчетание на частици.

Така например, ако в стая с деца се оставят комплекти от 5 детайла за LEGO, то някои задължително ще построят еднакви конструкции. Точно по същия начин всичко в света, включително хората, подобно на LEGO структури са създадени от дребни частици.

Съществува определено количество съчетания и в огромната Вселена всички тези части неизбежно се събират отново и отново и създават друга версия на вашето „Аз”.

Но вие едва ли ще се срещнете. Според изчисленията вашият двойник живее на разстояние около 1028 метра от вас. И колкото по-голяма е Вселената, толкова по-вероятно е някъде да се намира още едно „Вие”. Учените не знаят колко голяма е Вселената, но ако се окаже, че тя е безкрайна, то фактът, че имате космически близнак, се явява напълно определен. В безкрайни мащаби всяка структура в крайна сметка се повтаря.

Един ден ще се сблъскаме с друга Вселена

Според теорията на струните цялата ни Вселена е залепнала върху гигантски лист от материя, която те наричат „мембрана”. Освен това в космическото пространство плават други „мембрани”, извън пределите на нашата Вселена. С други думи – паралелни вселени. Нищо не регулира тяхното движение и в един прекрасен ден те може да се сблъскат.

Така физикът Антъни Агире от Калифорнийския университет смята, че това е подобно на огромно огледало, което пада върху нас от небето, и последното нещо, което виждаме, са нашите собствени ужесени образи, сякаш разбираме факта за предстоящото ни заличаване. Въпреки че физикът не се е изразил точно така.

Физикът от университета „Тъфтс” Алекс Виленкин е открил следи от сблъсък на нашата с друга Вселена в даден момент от историята.

Известно е, че реликтовото лъчение – слаб радиоактивен сигнал, който пронизва цялата Вселена, е равномерно разпределен. Но на някои места са открити „горещи” и „студени” места, което може да е свидетелство, че други вселени са се сблъскали с нашата.

Нашият свят е компютър

Съществува още една теория, твърдяща, че нашият свят е компютър. Според нея всички звезди и планети, галактики и черни дупки не са нищо друго освен схеми и процесори на майчинската платка.

В теорията, предложена от проф. Влатко Вердал от Оксфорд, основен компонент на Вселената се явява не материята и не енергията, а „битът” – най-малката единица информация, която се използва в компютъра. По същина един бит е отговор „да” или „не”, „1” или „0”, и компютърът използва малки превключватели за своите изчисления.

Субатомните частици също представляват трилиони такива „битове”. Всеки път, когато частица влиза в контакт с друга, настъпва обмен на информация.

Проф. Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт също смята, че Вселената е огромен квантов компютър, който е произвел всичко, което виждаме, както и нас самите, пускайки космическа програма.

Намираме се в черна дупка

Както е известно, черните дупки са толкова плътни и с мощна гравитация обекти, че дори светлината не може да ги напусне. Според д-р Никодем Поплавски от университета в Индиана всички материи, които се засмукват от черната дупка, може да се превърнат в нова Вселена от другата страна.

Досега учените не знаят какво се случва, ако нещо се озове в черна дупка. Според изчисленията на Поплавски материята, преминаваща през черна дупка, е подобна на Големия взрив в друга реалност. По такъв начин черната дупка може да стане врата към друг свят.

С други думи черната дупка привлича материя вътре и я свива, а „бялата дупка” от другата страна я разширява. Свиването и разширението на материята е равнозначно на създаването на Вселена.

Времето може да спре

Откакто се е случил Големият взрив преди 13,8 млрд. години, Вселената се разширява. Но въпреки здравомислието скоростта на нейното разширение е започнала да се увеличава.

Доскоро се смяташе, че всичко трябва да се забавя според това как гравитационната сила привлича всички галактики обратно една към друга.

Много физици изказват теория за тъмната енергия – невидима антигравитация, която отблъсква далечните галактики още по-далече. Но според нова теория на два испански университета Вселената не се ускорява и времето всъщност се забавя.

Ако това наистина е така, то може да обясни защо изглежда, че далечните галактики се ускоряват. Просто се изисква дълго време, за да може светлината да достигне до нас, и ние ги виждаме в момента, когато те са се движили по-бързо, отколкото сега. Това също означава, че времето продължава да се забавя, докато съвсем не спре и някой ден не застине на едно място завинаги.

Източник: Cracked

Тагове:
Категории на статиите:
Еврика!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори