Физици създадоха нова теория на времето, в която минимално възможният във физическата Вселена мащаб на времето е на няколко порядъка по-голям от Планковото време. Освен това съществуването на такъв мащаб променя фундаменталните уравнения на квантовата механика, а заедно с това – и представата за природата на времето.
Авторите на новото изследване настояват за неговата дискретност и го сравняват с кристала. Теорията е представена в сп. The European Physical Journal C.
Мир Файзал (Mir Faizal) от университета на Ватерло и неговите съавтори са на мнение, че минималният мащаб на времето във Вселената е несравнимо по-голям от Планковия (последният е 10-43 секунди). Освен това тази хипотеза може да се провери експериментално.
Корекцията на минималния мащаб на времето кара да се преразгледат базовите уравнения на квантовата механика. Един от експериментите може да бъде измерването на скоростта на спонтанното излъчване на водородния атом, смятат физиците. Модифицираните уравнения дават друг показател, вместо съществуващите. Аналогични изменения може да се наблюдават по скоростта на разпада на частиците и нестабилните атомни ядра.
Освен това предложението за изменение в базовите уравнения на квантовата механика налага да се преосмисли самото определение за време. Според учените по своята структура времето е кристалично – то се състои от дискретни, повтарящи се сегменти.
„Физическата Вселена е подобна на кинокартина, където последователността на статичните кадри създава илюзията за движение. Ако сериозно приемем тази гледна точка, то нашето възприятие за реалност в духа на непрекъснато движение се оказва илюзия, която формира дискретна математическа структура…
Нашето предложение сочи платонична природа на реалността. Но за разлика от други платонични теории, нашата идея може да се провери експериментално“, казва Фейзал.
