Съзнанието има много по-малко власт, отколкото си мислим

Съзнанието – вътрешният диалог, който, изглежда, управлява мислите и действията ни – е много по-слабо, отколкото сме вярвали.

Според нова теория, предложена от Изикиел Морсела, професор по психология в щатския университет на Сан Франциско, съзнанието служи по-скоро като пасивен преносител, а не е активна сила, която излъчва контрол. Според  „Теорията за пасивната рамка“ съзнанието е като преводач, който помага за комуникацията между носители на различни езици.

„Преводачът представя информацията, но не е този, който създава аргументите или взема решенията“, казва Морсела. „Подобно на това информацията, която възприемаме със съзнанието си, не се създава от съзнателни процеси, нито се реагира на нея чрез съзнателни процеси. Съзнанието е посредник и не върши толкова работа, колкото си мислите.“

Революционната теория противоречи на досегашното разбиране за човешкото съзнание и идеята за Аза. „Теорията за пасивната рамка“ е публикувана на 22 юни в списание Behavioral and Brain Sciences.

Според Морсела съзнанието е рефлексивно и не е толкова целенасочено, колкото се е смятало досега. Хората смятат, че съзнанието контролира мислите, чувствата и действията, защото изживяват тези явления чрез него. Но всъщност съзнанието повтаря едно и също действие, като така създава заблуда, че върши повече работа.

„Дълго смятахме, че съзнанието е гъвкаво и е способно да решава проблеми, но то е доста опростено и статично“, добавя Морсела. „Тази теория е доста контраинтуитивна и противоречи на начина, по който възприемаме съзнанието.“

Според рамката на Морсела „свободната воля“, която хората оприличават като качество на съзнанието – идеята, че съзнанието е това, което решава какви действия да предприемем – не съществува. Всъщност съзнанието само пренася информация, за да се контролират „доброволните“ действия или движенията, свързани с някаква цел.

Морсела дава за пример интернет. Той може да бъде използван за хиляди различни неща. Така погледнато, интернет може да изглежда изключително силен. Но всъщност тези, които вземат решенията, са хората зад компютрите – интернет няма свободна воля, той е създаден да изпълнява определени функции.

Теорията също противоречи на разбирането, че една съзнателна мисъл води до друга. „Едната мисъл не знае за съществуването на другата, те просто имат достъп до една и съща несъзнателна информация“, казва Морсела. „Заражда се една мисъл, после друга и си мислите, че едната води до другата, но изглежда, че процесът не протича така.“

Развиването на теорията е отнело повече от 10 години и според Морсела тя ще е трудна за приемане в началото.

„Главната причина теорията да отнеме толкова време е, защото хората грешат за истинската функция на съзнанието. А също и повечето подходи към съзнанието се фокусират върху възприятията, а не върху действията.“

Теорията може да има значително приложение в изучаването на психическите разтройства. „Защо имате порив или мисъл, които не би трябвало да имате? Защото, в известен смисъл, съзнанието не знае, че не трябва да имате тази мисъл“, казва Морсела.

Изучаването на съзнанието е сложно, защото поначало е трудно да накарате съзнателния ум да изследва себе си. „В по-голямата част от човешката история ние сме били ловци и събирачи и за оцеляването ни са били нужни бързи и ловки действия. Изглежда, че съзнанието е еволюирало, за да извършва тези действия, а не да осъзнава себе си“, завършва Морсела.

Статията е публикувана в Medicalxpress.