Търсенето на живот на Марс може да е станало много по-сложно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Докато роувъри като Curiosity и Perseverance обикалят повърхността в търсене на следи от древен живот, нови доказателства разкриват, че може да се наложи да копаем много по-дълбоко, за да открием нещо. Всички доказателства за аминокиселини, останали от времето, когато Марс може да е бил обитаем, вероятно са заровени на поне 2 метра (6,6 фута) под земята.

Това е така, защото Марс, с липсата на магнитно поле и крехката атмосфера, е подложен на много по-висока доза космическа радиация на повърхността си, отколкото Земята. Ние знаем това и знаем, че космическата радиация разрушава аминокиселините. Сега, благодарение на експерименталните данни, ние също знаем, че този процес се извършва в много кратки времеви мащаби, от геологична гледна точка.

„Нашите резултати показват, че аминокиселините се унищожават от космическите лъчи в повърхностните скали и реголита на Марс с много по-бързи темпове от преди, казва физикът Александър Павлов от Центъра за космически полети на НАСА, Годард. „Сегашните мисии на марсоходите достигат до дълбочина около 2 инча (около 5 сантиметра). При тези дълбочини ще са необходими само 20 милиона години, за да се унищожат напълно аминокиселините. Добавянето на перхлорати и вода увеличава още повече степента на унищожаване на аминокиселините. „

Космическата радиация всъщност е огромен проблем за изследването на Марс. Средно човек на Земята е изложен на около 0,33 милисиверта космическа радиация годишно. На Марс тази годишна експозиция може да бъде над 250 милисиверта. Това високоенергийно лъчение, излъчващо се от слънчеви изригвания и енергийни събития като свръхнови, може да проникне в скала, йонизирайки и унищожавайки всички органични молекули, които среща.

Смята се, че някога Марс е имал глобално магнитно поле и много по-дебела атмосфера, подобно на Земята. Има също доказателства, че течната вода някога е била на повърхността на Марс под формата на океани, реки и езера. Тази комбинация от характеристики предполага, че Марс може да е бил обитаем в миналото си.

Един признак, който може да сочи към обитаемостта на Марс, е наличието на аминокиселини. Тези органични съединения не са биосигнатури, а едни от най-основните градивни елементи на живота. Аминокиселините се комбинират, за да образуват протеини и са открити в космически скали, като астероид Рюгу и атмосферата на кометата 67P. Така че те не са окончателен признак за живот, но намирането им на Марс би било още една улика, сочеща за възможна поява на живот там някога.

Павлов и неговият екип искаха да разберат по-добре вероятността за намиране на доказателства за аминокиселини на повърхността на Марс, така че те проектираха експеримент, за да тестват издръжливостта на тези съединения. Те смесват аминокиселини с минерални смеси, предназначени да симулират марсианска почва, състояща се от силициев диоксид, хидратиран силициев диоксид или силициев диоксид и перхлорати (соли), и ги запечатват в епруветки, имитиращи марсианската атмосфера, при различни температури, подобни на тези на Марс.

След това екипът облъчва пробите с йонизиращо гама лъчение, за да имитира дозата космическа радиация, очаквана на повърхността на Марс за период от около 80 милиона години. Предишни експерименти само взривяваха аминокиселините, без симулаторите на почвата. Това може да е дало неточна продължителност на живота на аминокиселините.

„Нашата работа е първото цялостно проучване, при което разрушаването (радиолизата) на широк спектър от аминокиселини е изследвано при различни фактори, свързани с Марс (температура, водно съдържание, изобилие на перхлорат) и са сравнени скоростите на радиолизата“, казва Павлов. „Оказва се, че добавянето на силикати и по-специално силикати с перхлорати значително увеличава степента на разрушаване на аминокиселините.“

Това означава, че всички аминокиселини на марсианската повърхност преди около 100 милиона години вероятно са отдавна изчезнали в нищото. Като се има предвид, че повърхността на Марс не е била гостоприемна за живота, какъвто го познаваме, от много по-дълго време – милиарди години, а не милиони – няколкото сантиметра, до които Curiosity и Perseverance могат да копаят, е малко вероятно да съдържат аминокиселини.

И двата марсохода са открили органичен материал на Марс, но тъй като молекулите може да са произведени от небиологични процеси, те не могат да се приемат като доказателство за живот. В допълнение, изследванията на екипа показват, че тези молекули може да са били значително променени след образуването им от йонизиращото лъчение.

Има и други доказателства, които подсказват, че изследователският екип може да се натъкне на нещо. От време на време материал от повърхността на Марс наистина си проправя път към Земята. Всъщност там дори са открити аминокиселини.

„Идентифицирахме няколко аминокиселини с права верига в антарктическия марсиански метеорит RBT 04262 в астробиологичната аналитична лаборатория в Годард, за които смятаме, че произхождат от Марс (а не замърсяване от земната биология), въпреки че механизмът на образуване на тези аминокиселини в RBT 04262 остава неясно“, казва астробиологът Дани Главин от NASA Goddard. „Тъй като метеоритите от Марс обикновено се изхвърлят от дълбочини най-малко 3,3 фута (1 метър) или повече, възможно е аминокиселините в RBT 04262 да са били защитени от космическа радиация.“

Все пак най-вероятно ще се наложи да изчакаме, докато имаме повече инструменти за копаене на Марс, за да разберем истината.

Изследването е публикувано в Astrobiology.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори