Тайните на пожълтелия Леонардо да Винчи

Пожълтелият автопортрет на Леонардо да Винчи подсказал на учените как да оценяват състоянието на старинни рисунки, гравюри и акварели. Те се научили да ги изследват, без да ги разрушават.

Един от шедьоврите на великия италиански художник и изобретател Леонардо да Винчи – прочутият автопортрет на гения, направен от него в късните му години – се намира в изключително лошо състояние.

Рисунката, изпълнена със сангин, се съхранява в Кралската библиотека в Торино. Столетията, които портретът е пролежал във влажни и затворени помещения, са свършили своята работа – хартията на много места е пожълтяла и почерняла, което е довело до загуба на контраст на цветовете и е направило едва различимо изображението на възраст почти половин хилядолетие.

Състоянието на автопортрета накарало изследователи от Италия и Полша да изучат механизмите на разрушението на творбата на Леонардо и да оценят дали са се забавили тези процеси сега, когато рисунката се съхранява в подходящи условия.

За тази цел те разработили метод, позволяващ, без да се разрушава хартията, да се определи наличието и да се оцени концентрацията на поглъщащите светлината молекули – хромофори, които отговарят за цвета на химичното съединение и пожълтяването на старинни документи и картини с времето.

Както е известно, хартията се състои от целулозни влакна. В началото на XVI век, когато е създаден автопортретът, производителите на хартия са използвали памук, лен или коноп.

„Векове общото въздействие на светлина, топлина, влага, метални и киселинни замърсявания и токсични газове променя белия цвят на главната съставка на древната хартия – целулозата – обяснява Джоана Ложевска, професор от Ягелонския университет в Краков. – Този феномен е известен като пожълтяване, което предизвиква сериозни увреждания и влияе негативно на естетичната наслада от древните работи на хартия“, добавя тя.

Хромофорите са ключ към разбирането на процесите на видимото разрушение, тъй като те са продукт на окисление и причина за пожълтяването на целулозата.

Пожълтяването става, когато „хромофорите в целулозата поглъщат виолетовата и синята част на видимата светлина и силно разсейват жълтата и червената част на спектъра – в резултат се получава характерният жълтокафяв оттенък“, пояснява Оливия Пулчи, съавтор на изследването.

За да определят концентрацията на хромофори, учените използвали метода отражателна спектроскопия, което им позволило да получат спектър образци на хартията в близкия инфрачервен, оптичен и ултравиолетов диапазон.

След това, с използването на математичен апарат, прилаган в квантовата механика, химиците оценили концентрацията на търсените молекули в рисунката.

„Използвайки нашия метод, успяхме да оценим степента на деградация на автопортрета на Леонардо да Винчи и други образци хартия от древни книги, започвайки от XV век“, пояснява Адриано Конте, друг съавтор на изследването.

„Като сравнихме резултатите със свойствата на изкуствено състарени образци, събрахме важни сведения за условията, в които е съхраняван автопортретът през цялото време“, добавя той.

Учените смятат, че разработеният метод, описан в сп. Applied Physics Letters, не само ще послужи за разбиране на механизма на стареене на произведенията на изкуството, но и ще помогне на реставраторите в тяхната работа.