Нови данни от космическия орбитален апарат MAVEN, който изследва Червената планета, станаха голяма изненада за учените.
На снимки на хиляди километри над повърхността на Марс е забелязан гигантски облак прах. Той не заплашва работата на сондата, но има голяма научна ценност, тъй като произходът му е неизвестен и тепърва предстои да се уточни.
„За първи път откриваме струпване на прах на орбитални височини на Марс. Сега сме доста озадачени от природата и произхода на този обект“, казва ръководителят на мисията MAVEN Брус Джакоски, планетолог от Колорадския университет в Боулдър.
Джакоски и колегите му съобщили за откритието и своите хипотези на 18 март 2015 година на Планетологичната научна конференция, проведена в Уудландс, Тексас. В доклада си учените разказали и за още едно удивително атмосферно явление на Марс: MAVEN е запечатал полярно сияние над северното полукълбо на Червената планета.
От момента на пристигането си на орбита на Марс през септември 2014 година апаратът MAVEN изучава атмосферните явления на нашия съсед по Слънчева система. Един от инструментите на бордовата лаборатория на апарата е сонда на Ленгмюр, която измерва плътността и температурата на електроните. Тя е изучила малки образци плазма, която се формира, когато прахът се удря в корпуса на космическия кораб и се изпарява.
Анализът на данните показал, че прахът се концентриран на височина 150–500 километра над повърхността на Марс и най-вече в това полукълбо, което е осветено от слънчева светлина. Планетолозите веднага изключили версията за влияние на кометата Сайдинг Спринг, която почти „лизна“ повърхността на Марс през 2014 година, тъй като данните показват, че облакът прах е присъствал преди нейното минаване.
„Възможно е по-ранни падания на небесни тела да са предизвикали появата на праховия облак в горните слоеве на марсианската атмосфера. Не изключваме и възможността прахът да е донесен от луните на Червената планета Фобос и Деймос или по някакъв начин да се е повдигнала от повърхността“, разказва Джакоски.
Друга загадка е станало полярно сияние на Марс. Тази планета е лишена от мощно магнитно поле, каквото има Земята, затова аврори в стандартното разбиране на този термин на Червената планета не може да има. И все пак на Марс има неголеми участъци, където магнитно поле все пак присъства.
Вместо да се концентрира около участъци с достатъчно силно магнитно поле, полярното сияние се разпределило по цялото северно полукълбо на Марс.
© University of Colorado
Когато за първи път апарати са запечатали бледо полярно сияние на Марс през декември 2014 година, учените забелязали, че то не се концентрира около участъци с достатъчно силно магнитно поле, а се разпространява по цялото северно полукълбо. Оказало се, че в същото време Червената планета е връхлетяна от силна буря от потоци заредени частици, които идвали от Слънцето.
Тези частици проникнали достатъчно дълбоко в атмосферата на Марс – точно на височината, където се наблюдавало полярно сияние. Затова изследователите смятат, че причината за толкова необичайно за планета с тънка атмосфера явление може да е слънчева буря.
Учените очакват нови данни от апарата MAVEN, за да установят с точност произхода на двете явления. Марсианската природа продължава да е пълна с изненади, смятат планетолозите.
