Телескопът Джеймс Уеб откри огромен гейзер на Енцелад, изхвърлящ вода на стотици мили в космоса

Учени уловиха ледената луна на Сатурн, Енцелад да пръска „огромна струя“ от воднисти пари далеч в космоса – и тази струя вероятно съдържа много от химическите съставки за съществуването на живот.

Учените описаха подробно изригването — забелязано от космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) през ноември 2022 г. — на конференция в Научния институт за космически телескопи в Балтимор. „Това е огромно изхвърляне“, каза на конференцията Сара Фаги, планетарен астроном от Центъра за космически полети Годард на НАСА, според Nature.com. Според Фаги предстои пълна изследователска статия за масивния шлейф.

Това не е първият път, когато учените виждат Енцелад да изхвърля вода, но по-широката перспектива и по-високата чувствителност на новия телескоп показаха, че струите пара се изстрелват много по-навътре в космоса, отколкото се смяташе преди – всъщност много пъти по-дълбоко от ширината на Енцелад. (Енцелад има диаметър около 313 мили или 504 километра.)

Учените за първи път научиха за водните взривове на Енцелад през 2005 г., когато космическият кораб на НАСА „Касини“ улови ледени частици, изстрелващи се през големи лунни пукнатини, наречени „тигрови ивици“. Взривовете са толкова мощни, че материалът им образува един от пръстените на Сатурн, според НАСА.

Анализът разкри, че струите съдържат метан, въглероден диоксид и амоняк – органични молекули, съдържащи химически градивни елементи, необходими за развитието на живота. Възможно е дори някои от тези газове да са резултат от самия живот, като метан намерен дълбоко под повърхността на Енцелад, твърди международен екип от учени в изследване, публикувано миналата година в The Planetary Science Journal.

Водата е поредното доказателство в случая за възможен живот на Енцелад. Енцелад е изцяло обвит в дебел слой воден лед, но измерванията на въртенето на луната показват, че огромен океан е скрит под тази замръзнала кора. Учените смятат, че струите вода, усетени от JWST и Cassini, идват от хидротермални извори в океанското дъно – хипотеза, подкрепена от наличието на силициев диоксид, често срещана съставка в планетарните кори и в изпаренията.

Учените от НАСА обсъждат бъдещи мисии за да търсят признаци на живот на Енцелад. Предложеният Enceladus Orbilander ще обикаля около Луната за около шест месеца, летейки през водните й струи и събирайки проби. След това космическият кораб ще се превърне в спускаем апарат, спускащ се на повърхността на ледената луна. Орбиландър ще носи инструменти за претегляне и анализ на молекули, както и ДНК секвенсер и микроскоп. Камери, радиосигнали и лазери ще сканират дистанционно повърхността на Луната, съобщи The Planetary Society.

Друга предложена мисия включва изпращане на автономен „робот-змия“ във водните дълбини под повърхността на Енцелад. Роботът, наречен Exobiology Extant Life Surveyor, разполага с камери и лидар на главата си, за да му помогне да се ориентира в непознатата среда на океанското дъно на Енцелад.