Изследователи от университета във Вашингтон и учени от аерокосмическата компания в Редмънд работят върху ракета с термоядрен двигател, с която астронавтите ще могат да стигат до Марс за 30 до 90 дни.
Лабораторните изпитания на отделните части са преминали успешно и сега изследователите планират да ги сглобят, след което да проведат окончателен общ тест.
„Със съществуващите горивни ракети практически нямаме възможност да изследваме нещо отдалечено от Земята – казва професорът по аеронавтика и астронавтика Джон Слоу, водещи изследовател на проекта. – Надяваме се да разполагаме с много по-мощен източник на енергия, който ще направи междупланетните пътешествия обикновено явление.”
Технологията използва особен тип плазма, затворена в магнитно поле. Когато плазмата под голямо налягане се свие в магнитното поле, започва термоядрена реакция.
Мощните магнитни полета карат големите метални пръстени, заобикалящи плазмата, да се свият до точка, в която започва термоядрена реакция. Процесът отнема само няколко микросекунди, но това е достатъчно, за да се освободи голямо количество топлина и да се йонизират пръстените, които образуват обвивка около плазмата. Свръхнагретият йонизиран метал на свой ред се изхвърля от соплата на ракетата с огромна скорост и ракетата се придвижва напред. Повтарянето на процеса с интервали около 30 секунди е достатъчно за придвижването на космическия кораб.
Изследването е финансирано от НАСА в надежда тази технология най-после да замени ракетното гориво и да позволи строителството на по-бързи космически апарати. Учените твърдят, че дори количество плазмен материал с размер на зърно е еквивалентно на пет литра ракетно гориво. Това на свой ред ще позволи да се намалят размерите на кораба и неговия товар и ще направи пътешествията в Дълбокия космос по-икономически ефективни.
Източник: Science World Report
