Дълго време се смяташе, че Тибетското плато се е образувало, след като Индийската тектонска плоча се е врязала в Евразия преди около 50 млн. години.
Ново изследване на вкаменелости и кислородни изотопи в планинските породи на този регион показали, че районите в южната част на Тибет вече са били толкова високи, колкото днес, преди сблъсъка.
Изводите оспорват общоприетата гледна точка, че сблъсъкът на континенти предизвиква формиране на планини, а също за ролята на планините в подобни системи. Азиатските мусони вероятно също са много по-стари, отколкото се е смятало.
Тибетското плато се простира върху площ, сравнима с една четвърт от Съединените щати. Средната му височина е 5000 м. На юг от него са разположени Хималаите, най-високата планинска система на Земята. Времето и причините за образуването на тази планинска верига са били предмет на научни спорове в продължение на няколко десетилетия.
За да получат информация за топографията на древен Тибет, екип изследователи начело с геолога Дин Лин от Китайската академия на науките анализирали каменни породи на възраст 55 млн. години, добити в басейна на Линчжоу, на 50 км североизточно от Лхаса.
Изследователите измерили съдържанието на кислородните изотопи в древния сняг и дъжд, които се съхранили в камъните.
„Съотношението на кислород-18 и кислород-16 са своеобразна мярка за височина – разказва Дин. – Когато облакът се докосва със склоновете на планините, върху породите остава водна пара с тежкия изотоп кислород-18. Колкото по-голяма е височината, толкова по-малко е кислород-18 и толкова повече е кислород-16.“
Опирайки се на тази данни, учените изяснили, че планините дори преди 55 милиона години са достигали височина 4500 метра, тоест били са толкова големи, както и днес.
Но някои експерти, включително Джей Куейд, геохимик от Аризонския университет в Тусон, смятат, че данните следва да се интерпретират предпазливо, тъй като геоложките процеси може да са погребали планините на няколко километра под земята, където те са се формирали при високи температури и налягане, а след това са се възвисили на повърхността няколко милиона години по-късно. Подобен процес може да промени съотношението на изотопите по такъв начин, че те вече да не отразяват истинската височина на планините в миналото.
Според Куейд в толкова тектонски активен район като Тибет изобщо е трудно да се открият планини, които не са били изменени от сложните геоложки процеси. Но Дин и екипът му са сигурни, че могат да докажат правотата си – изучените от тях породи не са подлагани на изменения.
Например химичните сигнали на сезонните колебания на температурите са били съхранени във вид на тъмни и светли ивици във вкаменели раковини. Ако планините бяха подлагани на гореописания процес, такива сезонни цикли не биха се отпечатали на фосилите.
Тъй като Южен Тибет е покрит с останки от океанска кора и вулканични породи, авторите на изследването подозират, че хребетът се е образувал благодарение на процеса, създал Андите. Възможно е древната океанска плоча Нео Тетида да се е подпъхнала под плочите на Евразия.
Изследването на учените е публикувано в сп. Earth and Planetary Science Letters.
